Медеца

-В живота си, съм виждал,какво ли не.,Ето,че дойде и моят ред да хапна от медеца. Уви не ,ми било писано. Но,да разправям,подред,съкилийнико. По време на онзи строй,който днес почти всички отричат,аз бях добре. Имах работа и парите,горе,долу ми стигаха,да се препитавам. Така и не се реших,да се оженя. Че,коя,ще вземе Герчо,сиреч мен. От дете,съм сирак,нямам си никой,освен двете ръце. Те са ми най-верния приятел,защото дълги години,ме изхранваха. Едва,сега,наскоро ме предадоха.Взеха,че бръкнаха в медеца и затова съм тук сега Кръстане,в затвора на топло.Но,да ти разправям орисията си. Че,тя край няма.По-времето на социализма,работех в завод за металообработване.Понеже,бях,доста изпълнителен,често оставах,до късно да работя.Това,понякога се налагаше,особено при спешни поръчки.Дори успях да стана ударник-герой на социалистическия труд.По това време,живеех на квартира.Пари за къща,просто не можах да събера.Въпреки,уж добрата заплата,която взимах тогава,всичко отиваше за наем и данъци.Е,оставаше и за мен сирака,не се оплаквам,пък и да се,оплачех,кой ,ще ме чуе за да ми помогне.На момчето,което беше дошло от село да даде жилище,когато имаше,толкова много бездомни семейства. После,дойде десети ноември!Всичко,което,бях спестил,инфлацията изяде. Хитри мошеници,успяха,да забогатеят.Други,като мен,станаха още по бедни,но аз не се оплаквах,все още имах работа.Малкото,което изкарвах,ми стигаше.Но,уви,след извършената приватизация,нещата тръгнаха,рязко надолу.Съкратиха ме от завода и не можах да си намеря работа,повече.От квартирата ме изхвърлиха,нямах пари да платя наема си.Така,новата,уж демократична система ме създаде,направи,скитник от мен,клошар.Аз,другаря,героя на социалистическия труд,някакъв обикновен скитник,изхвърлен без никаква пощада на улицата.Времената,сега,бяха други.Трябваше да си трая и да си налагам парцалите,защото ако обидех някой,току виж,ме убил,просто ето ,така за едното нищо.Нали отмениха смъртното наказание и беззаконието в държавата,ни започна да пуска,дълбоки корени,навсякъде.Полицията,хващаше,редовно престъпници,после редовно,ги пускаха без да бъдат осъдени и се получаваше просто един кръговрат,като в природата.Някои от тях,имаха висящи дела за извършени ,по-няколко престъпления,но никога,не бяха търкали затворническите нарове,повече от двадесет и четири часа.Аз,нещастникът,Герчо,уви,нямах този късмет.Вървя си аз,покрай едно село,вече забравих името му,когато гледам в един двор,голямо място с пчелни кошери.Огледах се наляво,огледах се на дясно,не видях никого и реших да рискувам.Влизам,тъкмо вдигам,капака на един кошер и чувам.

--Стой на място,ръцете горе,или,те гръмвам за едното нищо,скитнико?—чух глас, озърнах се,и видях ,стопанина,насочил ловджийската си пушка в мен.За миг се почувствах,като дивеч,но вдигнах,послушен ръце,заедно с капака на кошера.Безпощадни към мен,пчелите започнаха да ме жилят.Скоро след това,пристигнаха полицаите,извиха ми ръцете отзад и сложиха белезници. От там,ме откараха направо в градския съд.Разправям аз,на съдията,че някога,съм бил ударник,а той ме прекъсна и рече:

Значи така, реши съвсем ударно да ограбиш,пчеларя от селото? Да му вземеш,безнаказан медеца,който той и работните му пчели са произвели?

--Не.—казах му аз—само съвсем,мъничко,щях да си взема.

--Защо не си поиска,сигурно щяха да ти дадат?—попита ме ,отново съдията.

-Нямаше никого,на около,за това не си поисках.-отговорих му аз.

--Е,добре,като първо нарушение,ти присъждам,само три години,условно.Всеки месец,ще се подписваш в общината,без право да напускаш града.Това присъди,съдията и ме пусна.Но,едва беше минал месец,пак затънах в блатото и наруших закона.Минавам аз,покрай една баничарница.Ухае приятно,нещо в мен се пречупи.Не,бях слагал,нищо в устата си,цели три дни.Нали упражнявах,демократичната професия,скитник,трудно намирах,нещо за храна.Конкуренти,доста по млади,силни ме гонеха,щом видеха,лицето ми ,пред контейнерите за боклук.Гледам,едно момче,още дете,как хапва сладко баничка.Причерня ми,потекоха от устата ми лиги.За миг се почувствах,като куче.Изръмжах,блъснах детето,грабнах,топлата още баничка и захапах.Докато успея да отхапя ,строгата ръка на закона ме пипна,здраво за яката.Наблизо минавал,патрулен полицай,видял ме окъсан,заподозрял,че замислям нещо,изчакал да направя своя ход и съответно той направил своя.Арестува ме.Взе баничката ,като доказателство за посегателството ми.Заедно с потърпевшото дете и други присъствали на случката хора,отидохме до съда.Там съдията ми рече:

--Как можа да откраднеш залъка,от устата на едно дете,ти срам нямаш ли?

--Срам ме е господин съдия,срам,но така приятно ухаеше…--недоизказах се аз,защото съдията ме прекъсна:

--Сега,ще ти ухае на решетки,Герчо.—каза той.Отмени условната присъда с ефективна и сега,съм тук,при теб Кръстане,в затвора на топло.Това е цялата моя одисея,а твоята каква е?—попитал любопитен Герчо.

--И моята,като твоята,Герчо.-отвърнал му Кръстан.

--Слушай сега.Като малък,бях мързелив ученик.Не успях да завърша училище докрай,още малък започнах да работя,нелегално разбира се.Баща ми,лека му пръст все повтаряше:

,,Учи сине,да не те лъжат в живота”,а пък аз глупакът ,не го послушах,и ето ме сега до теб Герчо,в затвора.

--Как така,се е получило?-попитал с интерес Герчо.

--Нали ти разправям.Майка ми и баща ми,починаха рано.В онзи строй,както каза Герчо,работа имаше за всички,стига да не е човек мързелив.Работех,изкарвах пари и добре си живеех в къщата с голям двор,оставена от родителите ми.Но,ето,че дойде това новото време и започнаха измамите.Обикалят,едни хора,около дома ми и викат:

--Вземи ни на квартира,добри човече!Ще ти плащаме изгоден за теб наем,няма да има нужда да работиш.Полакомих се,пуста - алчна човешка душа,приех ги.Те в отплата ми забиха нож в гърба.Нали съм неграмотен,реших,че ще ми помогнат при плащането на годишните данъци,но уви не се получи.Те имали хитреците,други планове за мен.Наложи се да подпиша документи.Подписах ,и какво се оказа.Прехвърлил съм бил къщата,барабар с двора .Всичко,гушнаха,моите,,учтиви” наематели.Дойде съдия изпълнителя и ми нареди да напусна,родната, бащина къща.Остави ме направо на улицата.Нямах право,нищо да взема със себе си,освен дрехите на мен.Измина известно време,аз също,като теб Герчо станах скитник.От работа ме съкратиха.Стар съм бил вече.Значи,некадърен,негоден.Нужна им била на работодателите,,свежа кръв”.Млади хора,които по добре от мен щели да се справят на моето работно място.Така се оказах на ,,гостоприемната” улица,която ме приюти , в съчуствие.По едно време се сетих,че у дома си на скрито място,дремят,семейни бижута за,които бях забравил тогава.Реших,че сега му е времето да се измъкна от блатото в което,бях попаднал.Влязох,смело,знаейки,че ,,подлеците”наемателите ги няма.Взимам,моето,,домашно”наследство-бижутата,останали от родителите ми и тъкмо да изляза,ме хванаха.Хитрите наематели сложили,СОТ ,охранителна система за охрана.Дойдоха,млади,силни мъже и ме закопчаха.От там,направо в съда.Съдията ме попита:

--Защо нагъл човек,като теб не си търси работа,а краде от честните хора?

--Честен кръст,господин съдия,да не се казвам Кръстан,ако това,не са моите семейни бижута.-

--Казвам му аз и се кръстя чинно.                               

--Всичко придобито при прехвърлянето си е тяхно.Като се казваш Кръстан и се кръстиш,това не доказва,че си честен.Точно на местопрестъплението са те хванали,влязъл си взлом и откраднал от притежателите на дома бижутата.-отсече уверен в правотата на закона съдията.После отнемайки думата ми,ме осъди на шест години затвор,ефективно.Било нахлуване взлом и нямало,как да ми дадат по-малка присъда.За това и аз ,като теб Герчо сега гния в затвора.

Герчо поклатил,тъжен глава и казал:

--Такава ни,била орисията Кръстане.Щом бъркаме в,, медеца” на хората сега,ще лежим тук в затвора.Те имат право,бъркат в цялото буре ние не.Такъв е братко живота,към едни е справедлив,към други,според орисията,не.Колкото и да доказваме невинността си ,не е така.Виновни сме,и то само,защото,сме се  родили,ако не,бяхме,щяхме да сме късметлии,просто-истински късметлии!

КРАЙ.                                                                                              

                                                                                                                       ВАСИЛ СОФИН