Копчето

През 80-те години на 20-ти век,в казармата,стария набор войници,ни учеше на дисциплина.Всички копчета на войнишките дрехи,трябваше акуратно да са закопчани.В джобовете,без да има нужда не се бъркаше.Обикновено,в тях имаше,кърпа за нос,гребенче,ножче,макара с конци.Просто,нищо излишно.Във войнишкото кепе,освен клонче от върба,която да я изпъва имаше ,игла за шиене ,готова винаги на разположение.Който от нас новобранците забравеше и мушнеше измръзнали ръце в джобовете за да се сгрее,беше ловко залавян от дебнещ постоянно стар войник.Поставяха на провинилия се обикновено камък с бележка,и джоба се зашиваше.Бележката беше нужна за да знае младия боец,кога изтича наказанието му.Щом новобранец тръгнеше по плаца,разкопчан ,незнайно накъде по служба,отново беше дебнат от зоркото око на стария войник и умело залавян.Копчето му се късаше и бе  изпращан да си го зашие отново.Веднъж и аз,като млад войник изпаднах в подобна ситуация.Бях забравил да закопчея,най-горното копче на куртката си.Ловко ме,,гепиха”старите,но удариха на камък.Конците с които бяха зашити копчетата,бяха доста слаби.Не минаваше и ден и някое обикновено падаше само,навярно,,изморено”от маршировката,която се провеждаше за новобранската клетва.Така,че на мен ми хрумна,идеята  най-добре за да не ми,,бягат”постоянно копчетата,да ги вържа с тел.Хем по-здраво,хем ми спестяваше излишна работа,защото обикновено такава всеки имаше в повече,а времето все не стигаше.Така,че както казах видя ме стария боец  пред столовата,разкопчан и се развика:

--Ела тук,при мене новобранецо?Какво значи това,защо си се ,,разпищолил”,откопчал си копчето.Май искаш да плашиш стария?Така ли е?

--Съвсем не—отговарям уставно аз и се приближавам.

--Просто съм забравил.-добавям аз.

--Забравил значи—повтори по мен стария боец.После хвана откопчаното горно копче на куртката ми и започна да дърпа.Той дърпаше така здраво,че още малко аха да ме удуши.Но упорито копчето,инат не се предаде.

--Какво значи това бе,новобранец?Защо не пада,не се къса?Каква шмекерия си направил?Пита ме той и гледа.Вижда всички мои копчета вързани с тел.

--Значи така,умник ми се пишеш.Довечера да ги зашиеш с конци ?Да не съм те видял повече вързан с тел!?Ясен ли бях?Лично ще те проверя.—това ми каза стария и ме остави на мира.Аз разбира се обещах да оправя,,непослушните”копчета да ги пришия с конци,но така и не го направих.Не ми остана време,пък и стария боец беше забравил за мен.Унесен,дебнещ в поредната си плячка,наречена новобранец,той изобщо не ми обръщаше внимание.Така,че моите,здраво вързани,непослушни копчета с тел си останаха непокътнати.Аз вече внимавах,не ги подлагах повече на проверка.Винаги акуратно закопчани,скрити от вражеския взор на стария кадър, копчетата оцеляха,като на война,водена на бойното поле.