Шеф разказвал виц на служителите си. Всички прихнали от
смях, само Ненчо плачел, та се късал.
-Ти какво? –подкачил го шефът обиден. Не ти ли хареса вицът?
-Хареса ми... –тихо отвърнал Ненчо и продължил да подсмърча.
-Тогава защо ревеш? –още по-ядосан го запитал шефът.
-Мама почина вчера...!
-Мож-же! –дал разрешение шефът и всичките колеги се присъединили в съчувствие
към трагедията сполетяла Ненчо, като
свели съпричастно глави.
В този момент
разплаканият избърсал щастливо сълзите си и прихнал да се смее неистово.
-Ти какво? Нали майка ти е починала? Защо се смееш? –изпаднал
в недоумение шефът.
-За да видя физиономиите Ви. Толкова бяхте развеселени, само
до преди миг, а сега сякаш мама е починала...
-А не е ли?
-В цветущо здраве е. И няма намерение да си отива от тоя
свят, защото ще се женя.
-Ама вярно ли бе Ненчо?
Кога ще бъде сватбата? –попитали облекчени колегите му.
-Честно да ви кажа правичката и аз самият не зная. Може би
утре или в други ден, или пък в края на седмицата, а нищо чудно и на Коледа...
Все пак зависи...
-От какво бе Ненчо? Казвай!
Не ни измъчвай повече! –попитал любопитен и шефът.
-Много ясно от какво зависи. От това, дали ще се намери да
ме вземе някоя прелестна девойка и най-важното, най-важното е, дали мама ще разреши...!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар