С дъх на елха!

     Вдъхновен от хилядите  коледни светлини, които танцуваха вечер примигвайки от прозорците и терасите на хората от града ни, реших да напиша прочувствена ода за празника. Оказаха се само, скромни двадесет куплета, излети направо от тръпнещото ми от радост сърце.
    Занесох ги развълнуван в местен градски вестник. Там ме запитаха:
-Какво е това?
-Това е моята прочувствена ода за Коледа. -казах им аз и тикнах новоизлюпената си творба под зорките очи на господин редактора. Погледна я той, от тук, от там, помириса я дали е с дъх на рози или на замръзнали коледни сълзи и като намести очилата си рече:
-Не може!
-Защо? -опипах плахо почвата аз.
-Защото, драги ми Господинов трябва да я преработиш! При това основно, ако все пак искаш да блеснеш.
Почувствах се ентусиазиран от изречените думи на господин редактора. Залових се съвестно с одата за Коледа. То не беше само рязане от ляво, вдясно. Не беше и оголване изцяло на душата.  Подстригах я уставно така както ме посъветваха от местния вестник. Нали целта беше ясна. Трябваше да блесна като коледните светлини пръскащи красота в града ни. Набрал смело инерция отново се осмелих да се появя с произведението си при господин редактора. Като ме видя, толкова жизнерадостен той се прокашля, свали изпотени очилата си, забърса ги внимателно с копринена кърпичка извадена нейде от джоба му, погледна ме и попита:
-Какво си ми донесъл този път?
Ами... позволих си да преработя одата за Коледа, както ме посъветвахте...! Ето вижте! Готова е.
-Да видя!
Погледна бегло първата, подуши втората страница и направи задълбочен анализ на третата.
После след като леко се намръщи и пак забърса изпотените стъкла на очилата си попита:
-Това какво е Господинов?
-Мисля, че ясно се изразих господин редактор, това е прочувствена ода за Коледа.
-Виждам! Да, но не разбирам, защо е необходимо да бъде толкова дълга, та чак да отегчава читателите на вестника ми. Вървете! Вървете и я намалете, ако може драстично! Трябва да влезе в разрешените рамки!
-Е, добре! -съгласих се примирително и се изсулих недоумяващо. Хем ода, а трябва наложително да бъде кратка. Ама, че сложна задача за решаване!
    Залових се отново за работа. То не беше кълцане, рязане, както казах и преди, вляво, вдясно, средата и дори пипнах края. Подстригах стиховете отвсякъде. Дори политиката загатната там, изчистих. Изтрих гладните без пари, избистрих тъмните петна осмелили се да се появят в одата ми и накрая се получи.
 Отнесох написаното обработено изцяло, пак при редактора, съвсем окрилен и  усмихнат от свършеното. Като ме видя, че идвам отново, очилата му взеха че пак се изпотиха. След като запази кратко мълчание, през което успя да избърше стъклата с кърпичката от джоба си ме попита:
-Е какво Господинов, получи ли се...?
-Да господин редактор, мисля, че тоя път улучих десятката...!
-Да видим! -промърмори той приглушено, прокашля се и като хвърли критичен поглед в творбата ми зачете:
         " Я!
Отново Коледа е!
Но Коледа без Бъдни вечер -
Коледа ли е?
Не!
Без елха и дъха
на прясна борова смола,
светлините ярки във града
палаво, не светят от душа!"
-Какво е това бе Господинов? Тебе питам, какво е? -усмихна ми се развеселен редакторът.
-Моята кратка ода, както забелязахте, без политика, гладни, без измамени и измамници...
-Това добре! Но заглавието, питам за него...?
-Ами само възклицание господин редактор, само възклицание... сиреч без да се усетим минала годината и отново," Я вижте Коледа е дошла!!!"
-Много кратко сте го написали Господинов. Много кратко. Не може ли малко да го удължите?
-Но вие казахте...
-Не е важно какво съм казал. Заглавието трябва да оправите!
-Само за момент господин редакторе. Мисля... Ето вижте: "Коледа е!"
-Ами че, то всеки знае, че след Бъдни вечер идва Коледа. Мислете Господинов! Мислете!
-"Дъх на елха!"- казах аз и бях почти сигурен, че ще ме отреже. Вместо това редакторът успя да ме изненада. Потупа ме уверено по рамото и каза:
-Ето! Видяхте ли? Можете, ама трябваше да ви ръчна малко. За да се сетите, че поети има много, поетки също, но ние редакторите Господинов, ние драги сме малко.
   Когато местния вестник излезе за Коледа пощурял от гордост и предварително успял да се похвали на съседи и приятели с прочувствената си творба вперих поглед в редовете вътре. Оказа се, че мястото не беше стигнало за цялата ода. Стоеше уверено единствено заглавието: "Дъх на елха!"
В.Софин