Кой е пропушил!?

     Подушила лесната си плячка, готова да ни хапне на момента; притиснала ни в ъгъла на кухнята, милата хвърля изпепеляващ поглед в мен и сина ми:

-Какво е станало? –осмелявам се да отворя уста, зажадняла за скритата в хладилника, освежаваща бира.

Милата се отзовава с тон на нетърпящ възражения, следовател:

-Кой от вас двамата ще ми каже, какво е това? –размахва тя пред нас, неизвестна за мен и сина ми, запалка и кутия цигари.

-Твоите цигари...! –опитва се синът да върне изгубеното доверие.

-Вижте какво! Аз не пуша от тази марка! –съобщава без апелационно декларацията си в нашите притеснени от създадената ситуация, уши и продължава да дълбае в разузнаването.

-Искам да зная, кой от вас е пропушил!?

Гледа в нас немигащо милата, едновременно тържествено и разгневено, готова да удуши и двама ни, на мига.

-Хм! Много добре знаеш, че ние не пушим! –казвам аз и дори съм готов да се закълна.

-Чии са тогава, тия... при това са дамски цигари!? –хвърля ни тя отново изпепеляващия поглед и добавя, сякаш е хванала плъхове:

-Да не сте си канили, някого?

-Ама снощи нали ти мамо, имаше на гости приятелка! –дава информация синът ми, следящ с любопитство ставащото.

-Вярно имах! Ама дали са нейните?

-Със сигурност! –казвам аз и се опитвам да се промъкна към хладилника, където както казах и преди, отдавна ме чакаше изпотената от нашето семейно напрежение, изстинала, бира.

-Къде си хукнал? –спира устрема ми, милата.

-Гладен съм! –съобщавам аз и посягам отново.

-Докато ситуацията не се изясни, няма да мърдаш! –казва милата и върти телефона на приятелката.

След малко облекчена до някъде, чула отговори от слушалката, казва:

-Ами! Как можах да забравя! Наистина тя ги остави цигарите. Ама ти си виновен! –гледа тя в мен обвиняващо и добавя:

-Ако снощи се беше направил на кавалер, помагайки и да облече връхната дреха на изпроводяк закачена на закачалката, Мимето нямаше да си забрави цигарите на тоалетката ми...

При тези думи, наистина премигвам виновен, но бирата от хладилника облекчава с готовност положението ми до степен, на пълна безчувственост...

В.Софин