Може ли?

 

                                                                                       

       -Ало докторе! Може ли? -звъни клиент на личното си джипи.

-Да! Кажете, моля!

-Ами такованка… Изгубил съм вкуса си…!

-Няма страшно! Ей сега ще ви изпратя рецепта по електронната поща… -прекъсва обясненията на болния, джипито.

-Но моля ви докторе! Почакайте! Я, че съм изгубил вкуса… изгубил. Но пък от друга страна все още усещам  тоя на ракията…

-Не трябва да пиете ракия, ако сте болен!

-И аз това се питам, но след петата ракия не усещам вкуса на краставичките в салатата…

-Да не сте пиян, господине?

-Е, ако мислите, че седемстотин грама домашарка са достатъчни да се напие човек, значи грешите… Я да ви кажем правичката и кило да опущим пак съм трезвен, но губим вкус…

-Но моля ви! Не пийте тогава!

-Да ама нали ви казах докторе… Ракията я усещам. Знам точно коя е от джанки, коя от грозд или плод… Виж, дето само пресните краставички са ми безвкусни.

-Че овкусете ги, бе! Сложете сол, олио, малко лук…

-Ето на… Благодаря за съвета, докторе. Виж не се бях сетил преди за това. Жив да си ми! Като мине пандемията мое да те черпим една ракия… Е, ако остане, разбира се… Айде сега наздраве!

Тук джипито не издържа и ядосан затваря телефона на клиента си и крещи на висок глас:

-Тия хора съвсем са изперкали. А докато мине пандемията като нищо и аз може да се побъркам и си поискам обещаната ракия…

В.Софин  15.12.2020год