Времето студено, мълчи.
Ниско мъглата е надвиснала…
Горчиво прониква в очи,
сълзи и се спуска прокиснала.
Животът сякаш го няма...!
Само сенките, пъчат гърди.
На небето свободна и пряма
притеснена, Луната стърчи!
В тъжното прокиснало време
угнетени камбани, звънят…
Мисълта отказва да приеме -
новородена Надеждата у нас -
Надежда за един, достоен свят!
В.Софин 20.12.20год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар