Почивка на море

                                                                                           

                                                              Почивка на море

   Докато обмислях какво да правя тази дъждовна вечер се сетих за леглото. Горкото останало самичко в стаята чакаше мракът да го хване. За да не го е страх осигурих му лягане. За да не бъдем самотни и двамата с него домашната котка също се настани при нас.

   На другия ден, зарадвах зората с прекалено ранното си присъствие. Намирах се на море, а морето не трябваше да чака. Влязох вътре сред вълните и то ме обля целия.

    Слънцето, което зяпах под око на плажа ми осигури изгаряне по кожата. За да не страдам повече от сгорещените му лъчи натоварих с работа чадър и шезлонг, които осигурих след заплащане.

    Докато дремех блажен наоколо ми щъкаха гларуси. Някои от тях все още в небето съвместно с гладни гарвани следяха какво има за отмъкване на плажната ивица.

     Понеже бях прекалено тежък не започнаха от мен, а глътнаха закуската ми, която за момент бях оставил на шезлонга до мен.

     В тоя  момент обзет от отегчение се сетих за мастиката в хладилника, която ронеше забравена, кристални сълзи в полупразно шише от литър.

     В ред на тия мисли се прибрах от плажа и осигурих пълно лечение не една празна чаша като я напълних догоре с анасоновата алкохолна напитка. Докато мастиката на кристали влизаше в ненаситния ми търбух, внезапно бях обзет от съжаление и към бутилката с уиски, която изпаднала в самота скучаеше на студено в хладилника.

     Докато последната капка от анасона изчезваше пред погледа ми, реших да намеря работа и за нея. Измъкнах я при мен на масата да ми прави компания. Така де. Мастиката не е вечна. Свърши. Предаде богу дух, погълната от вечно сухото ми ненаситно гърло.

    Ред бе на уискито да покаже качества. Докато я сипвах във вече изпразнената ми от съдържание чаша, съсед по-стая надникна при мен. Така де. Започваше мач от европейското първенство по футбол.  Странна комбинация, уиски, съсед, мач и моето ненаситно гърло. Докато зяпахме мача и се чудехме на нулевото равенство внезапно от екрана изскочи реклама. Тъкмо да я благословим с майка ѝ, изгасна тока.

   То взе, че и бутилката свърши. Така де. Нищо не е вечно. Щом и токът умря. Какво да правим?! Пожелах на съседа лека нощ и се шмугнах във вече изплашеното до смърт от тъмнината легло. За да не скучаем самички в него, естествено при нас легна и домашният, виртуален котарак. Истинският беше някъде далеч. Толкова далеч, че вече отдавна беше станал звездичка. Така де. Нищо не е вечно! С тая мисъл заспах, но не знаех дали въобще на сутринта ще се събудя или отново ще сънувам и тая нощ, същия кошмар. Зора, плаж, гларуси, море, алкохол и футбол, а накрая моят отдавна загинал, виртуален котарак.

В.Софин 26.06.2021год.