Без отпуск
Докато докосвах румена зората
морето кимаше с вълни към мен.
Взирах се във полета на небесата,
щастлив пристигаше новия ми ден.
Докато докосвах синя планината
далеч върхът ѝ кимаше към мен.
Взирах се във бялото на тишината
пристигаше красив, пореден ден.
Докато мислех за очите на луната
звезда любовно кимаше към мен.
Взирах се горе, в лъча на светлината -
умираше без отпуск, сетния ми ден!
В.Софин 29.06.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар