Чия собственост са телата ни?

                                                                            

                                         Чия собственост са телата ни?

    Забързани в ежедневието на живота, вечно заети с работа за насъщния, забравяме на кого всъщност принадлежим.

  Доскоро мислих, че съм отроче на майка си и баща си. Днес не мисля така.

Има си хас!

     Че тя, мила държавата ни, господ здраве да ѝ дава, да пребъде поне още тринайсет века, се грижи за тялото ни още от люлката. Някога ни повиваше с пелени, а сега усърдно дава парите си за памперси; имунизира ни от различни болести; праща ни на училище, днес онлайн; после на работа и накрая, предявява сметката за плащане.

     Всъщност оказва се, че сме живели на кредит. През цялото това време без да  знаем. И ни почват с данъци. „Непослушните“ отказват да платят сметката. Обикновено в капана на държавата попадат дребните риби. Едрите просто късат мрежите и се спасяват от изяждане. Как го постигат? С пари естествено, с много пари си купуват разни свободи. Но обикновения данъкоплатец, който  държи на плещите си държавата няма право на тялото си. То е държавна собственост и като такава не подлежи на обсъждане от когото и да било.

И ето, че сега милата, скъпата наша страна е загрижена за здравето ни.

Има си хас!

Златна кокошка не е за изпускане, нали?

   Безплатни ваксини или експериментални субстанции влизат в телата ни принадлежащи на държавата. Експеримент, който цял свят извършва в момента.

Имаме ли право на протест? Имаме ли още остатъчен, въздух?

     Всъщност държавата определя, кога и как тия придобити за нея тела да шават. Разрешено им е, но само със зелен сертификат в чужбина на екскурзия или на родна почва, на почивка…

Всичко се следи стриктно и се налагат санкции.

Има си хас, да не е така!

   Все пак телата ни не ни принадлежат, те единствено и само, държавна собственост. Имаме ли право да се измъкнем от поставения ни с хитрост капан? Едва ли…

   Европейското управляващо ни семейство, наречено комисия и да не забравя милото ни НАТО се грижат за телата ни да снасят пари. Колкото повече, толкова по добре.

Ами личностите, които се занимават с изкуство и култура?

Естествено и те са държавна собственост. И като такава, ако са прекалено бедни са длъжни да спазват правилата наложени от европейската комисия, издаваща заповедите си от Брюксел.

Така, че щом нещо е задължително, значи е ѝ окончателно. Тук протестите и хленча са излишни.

  Притичват се усърдни в работата си полицаи, слагат белезници на ръцете ни и после „съветват“ тялото ни, което всъщност е държавно да проумее нещата.

„Тухла в стената! Това сте вие, вашето тяло, което е само наше, защото ние се грижим за вас!“ -стигат до ушите ни тия думи благодарение на медиите.

Експериментът е тук! Диша във врата ни. Експериментът за телата на всички ни е започнал! Измъкването ако има такова е: „Хладен гроб, сладка почивка!“

  Всеки дръзнал от нас да се противопостави на държавната гилотина извършваща експеримент с правилата на маските и ударните дози ваксини за ковид плаща с глоби и дори със затвор.

   А тук е редно да споменем и децата ни. Нашето бъдеще или бъдещето на държавата? Системата взима всичко. Освен загрижеността си за безплатното, забележете, безплатно, разпространение на експерименталната течност, която тепърва ще дава невинни жертви, защото вече сме си научили урока и знаем, че всяко тяло принадлежи на държавата и само на нея! Или казано точно, ние сме добитък удобно подкарван с остен в посока, която те силните на деня избират за нас. Нашата посока е само и единствено тяхна. Нищо лично, просто бизнес и много пари. Нов световен ред и който не се вписва в него и който не се подчинява безпрекословно, явно няма да има правото да живее.

Размисъла оставям за вас!

10.12.2021год. Самоков