Маневри от запад в българския нос

                                                                                           

 

                                     Маневри от запад в българския нос

         -Е не им омръзнаха опитите бе, Геле… -оплаква се съседът Вуте.

-За какви маневри става дума?

-За маневрите извършени в България с експерименталната течност…

-За ракия ли става дума? -вдига рамене нищо неразбиращ, Геле.

-Не! Това, което бодат във вените ни… и после дават зелен сертификат за него!

-И ти се уреди? -пропълзява завист в главата на Геле.

-„Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ -смее се Вуте.

-Какво колело, бе Вуте! Баща ти нали се гътна от ваксината…

-За каква ваксина става дума, Геле като това е експериментална течност, която доказва, че си прост, защото не четеш…

-А трябва ли? -вдига безпомощен рамене Геле, който едва знае да чете.

-Трябва да знаеш, че в момента ти си закупен от държавата, за да участваш в безплатен експеримент.

-Да бе, друг път! Геле не се продава за пари…

-Не се продава, ама  дава да му правят маневри срещу десет безплатни лева с бъркане в носа….

-Е нали не съм се боднал като баща ти? -смее се пресилено Геле

-От разума до безумието и налагането на страха силово има мъничко… Е казват миниатюрно парченце, ковид, което вкарват в кръвта…

-Ти си бил много умен, бе Вуте!

-Не! Но просто чета и се информирам за нещата около мене. Не ми е леко, когато виждам уплашени хора, но не ми е леко и да говоря…

-Е да, нали си антиваксър, Вуте…

-А ти не си, нали, Геле?

-Абе я съм карантиниран тука на село и не ми пука за системата…

-Скоро ще стане и тогава няма ракия без набождане за тебе, Геле.

-Нима?

-Мерките, пакетът или маневрите, които готвят навсякъде не дават шанс за измъкване…

-А горите? -интересува се притеснен, Геле.

-Не можеш се измъкна, системата те води на отчет и докато не вкараш иглата във вените си няма измъкване…

-Добре де… Нищо не разбирам, защо ми казваш това, Вуте? За да се набода ли?

-Не! Просто да не изпадаш в паника още сега…

-А после?

-После ще видим, ако оцелеем. Но, казват за да живееш трябва и да се бориш за него…

-за кой, бе Вуте?

-„За него живота направил бих всичко!“ Чети Вапцаров и мисли, че нищо не идва случайно на тоя свят. Нищо както и ти Геле. „Случайно Мишо срещнал Мария под кестен висок…“ Да ама не! Хайде , че бързам много а се разговорих с тебе…

-За къде бе, Вуте? Ела да пийнем по ракия у кръчмата…

-Не може….!

-Ти ми отказваш!? – слисан е Геле.

-Аз не, но зеления сертификат, който и двамата нямаме, не ни дава не само ракия да пием, а и на работа да ходим…

Размислите оставам за Вас, защото това са нещата за, които не се говори по разбираема причина. Обикновения „червей“ мислещ се все още за човек, няма право на изход от европейската градина, навън.

В.Софин