Някога моят баща, който имаше чувство за хумор ме попита, дали зная, защо чашите се чукват за наздравица. След като видя безпомощното ми вдигане на рамена ми каза, че това се прави за да могат ушите да чуят, че се пие. Всъщност и за писането е така... Но тук очи трябва, за да може човек да прочете написаното. И не само да го прочете, но и извод да си направи за бъдещето. Именно затова ние пишещите братя и сестри го правим, не толкова за себе си, колкото за другите. И защо го правим? Защото огледайте се приятели, рекламите и промиването на мозъци продължава. За да не сме част от статуквото, да четем. Не само поезия, но и размисли за истините, които крият от нас. Все пак искаме да сме щастливи нали? Но, просто казвам върнете се в книгите! Не четете само между редовете! Правете изводи и ще стигнете до заключението, че нищо днес не е случайно. Просто бизнес, нали! Бъдете здрави и се обичайте! И когато човек пише безкористно не отминавайте редовете и правото на буквите да раздават на всеки, щастие и ум!
В.Софин Подписът ми Софин долу е, че винаги поемам отговорност за написаното от мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар