Имаше улица
Знам, че някъде имаше улица.
Често идва в спомените ми.
Понякога боде ме с вилица
и оживява тъжни дните ми!
Отново съм усмихнато дете.
Пак майка с усмивка ме зове.
Отвън на пейка книга се чете.
Пътека търся. Нови светове!
Отекват по улицата стъпки.
От работа пристига, татко.
Отстрани цъфнали са пъпки
Розите ухаят, но за кратко.
Знам, че някъде имаше улица.
Има я…! В сърцето ми живее…
Понякога боде ме с вилица.
И сълзите ми по паважа, лее!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар