"Тъпотии"

                                                                                 

                                                                Тъпотии

      Срещам унил приятел. Разказвам му виц за да го развеселя. В отговор чувам: „Тъпотии“.

Пробвам нов анекдот, удрям на камък. Отново чувам: „Тъпотии!“

За да го направя щастлив придобивам неговата нещастна физиономия. Чувам: „Ти подиграваш ли ми се?“

    Как можа само да си го помисли само… В отговор почвам да рева на глас. Това малко го разконцентрира и приятелят  ми докато мига с малките си хитри очички,  намира сили да се изкаже: „Какви са тия Тъпотии?“

Все пак намирам сили да продължа. Спирам да плача и се усмихвам приветливо за да го омилостивя. Отново чувам: „Ти на тъп ли се правиш или си такъв по рождение?“

Преглъщам обидата и протягам ръка за помирение. Не получавам неговата, но чувам:

„Какви са тия глезотии?“

Прибирам ръката в джоба си, а от негова страна:

„Ти  какво? Да не ми се сърдиш?“

В отговор заявявам, че такъв съм си по рождение…

„Значи си ми сърдит още от първи клас, когато търкахме панталони на един и същи чин?“ -провокира ме приятелят за обяснение.

В отговор най-после му давам за душата: „Ти какво? Защо ми казваш тия тъпотии? С теб не сме били на един чин в първи клас…“

„Хайде бе! Има си хас да не помня…“-чуди се приятелят.

Палачинката има свойството, когато е подхвърлена да се обръща.

В отговор казвам с печален вид:

„Какви са тия тъпотии?“

И най-после в душата на приятеля просветва. Усмивка с думи цъфва на устните му:

„Ти, май ме пунтираш?“

В отговор с невинна физиономия аз: „Ти тъп ли си или се правиш на такъв?“

  В тоя сюблимен момент осъзнали комичността на положението и двамата почваме да се смеем. Близко до нас минава угрижен човек. Вижда, че сме весели и вместо поздрав, чуваме: „ Какви са тия тъпотии?, К,во се хилите бе?“

Естествено, нямаме отговор. Но пък имаме усмивки и никакви тъпотии не могат да ни изкарат от равновесието придобито по време на диалога с приятеля ми.

В.Софин  26.06.2022год