Кулите на любовта
Годините отминали са ми зелени,
но май клонят към залеза, червен.
Въпреки изцяло в мъка преживени,
те връщат спомена в новия ми ден.
Годините отдавна ми са нямали,
миговете сладки на младостта.
Нейде все още обаче останали
за мен кули вдигнала е любовта!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар