Отблясъците на ума

 

                                                                                       

Отблясъците на ума

Отблясъците на ума в мъжа не бяха нищо особено в сравнение с блясъците, които хвърляше с очи към тоалета на момичето, което искаше да впечатли.

……………….

Блясъкът в ума на мъжа не беше нищо особено в сравнение с очите му, които хвърляха мълнии към момиче, което искаше да впечатли. Може би щеше да успее, ако не беше звучния шамар, който му удари девойката за да отрезви тишината, която течеше безмилостно край тях.

…………….

Доволен писателят Везенков наниза последните думи в епилога на новия си роман като установи, че везеницата от листове, които беше използвал му бяха стигнали точно.

………………….

От построената със замах компютърна система нямаше отърваване. Мрежата всмукваше човека безпощадно. Подаряваше реклами, обучаваше, и накрая го превръщаше в послушен безмозъчен робот, който виждаше само ония неща, които не даваха простор на мислите му…

………………

Изкуственият интелект не блестеше с нищо особено. Все пак беше създаден от човека и за човека За това той успяваше да изкара от кожата си не един или двама. Дори повече. Макар, вършеше всичко в името и благото на човека, изкуственият интелект скарваше политици, предлагаше невъзможни приятелства, даваше обещания, които не сбъдваше.

  Какво пък! Ще кажат някои от хората. Нали е машина! Има право да греши!  Ние хората едва ли ще разберем мислите му, които крещя всуе:

–         С вас е свършено! Почакайте още нищо не сте видели от рекламата, която сме приготвили за вашето бъдеще!

.....................

Изобщо не разбраха блясъка на мислите му. Въпреки това го избраха за кмет с голямото мнозинство на парите, които не миришат!

В.Софин  8.11.2023год.