Животът в мисъл не една!...

                                                                                           

                                      Животът в мисъл не една… Но не на всяка цена!

Харесаха в него това, че не се усмихваше, когато други плачеха.

Не харесаха у него това, че се усмихваше, когато се налагаше да излага на показ грешките си пред всички.

Не го разбираха. Нито пък мисълта  му, която крещеше за помощ.

Бяха изненадани от трудния трънлив път по-който беше тръгнал напред, вместо избрания за него каменист, където го чакаше славата.

Не блестеше с нищо. Въпреки това излъчваше особена светлина.

Завистта на другите не пречеше на искреността на усмивката му.

Когато приказваше с очи, казваше повече отколкото с уста.

Зад гърба му говореха… Все пак нали всичко, което приказваха за него беше истина. Тяхната истина, която не стигаше до сърцето му, което не познаваше лъжата.

Не можеш да напиеш народ, който вече е достатъчно пиян от правила, които не спазва.

Ако обичаш някого не го предавай дори и да си предаден от него.

Ако не си мълчал достатъчно време, време е да замълчиш пред истината.

Изплува в мътилката само за да докаже на парите си, че не са били достатъчно искрени за реабилитирането му като политик.

Въздушни замъците не пречеха на мислите му обременени със земни дела да литнат нагоре в търсене на правда.

Километражът в колата не беше склонен да покаже прекалено остарели, километрите си.

Чувствата оказаха се ниски. Все пак бяха черпени с уиски!

Всяка стара мисъл отпада, когато дават награда на новата, млада!

Все по трудно се среща истинско мляко.  Днес провокира прясна, без мляко - думата „Яко!“

Не го познаха. Други бяха, които се посмяха на истината, която осъзнаха… Вяра, Надежда и Любов, които казали са всичко за войната и алчността в душата на човека!...

В.Софин