Мисленка

                                                                                                                 

                                                                   Мисленка

        Мъж и жена, семейство са в очакване на Коледа:

–         Какво ще кажеш мила докато чакаме коледния дух да играем на Мисленка. Например, кажи ми какво мисля в този момент?

–         Сещам се, скъпи. Зная, че мислиш за мен. Какво ще го коментираме? -усмихва се съпругата.

–         Не позна, мила. Мислех си, че ти точно сега си се сетила, че имаш мъж до теб.

–         Може и така да е… но виж скъпи, дай аз да опитам. И така кажи ми точно какво си мисля в момента?

–          Лесно е, мила. Мислиш да изпразниш банковата ми сметка -засмива се съпругът.

–         Много смешно, скъпи. Но изобщо не позна. Просто си мислех дали си ми купил коледен подарък.

–         Ами, коледните подаръци не ги ли разнася дядо Коледа, мила?

–         Добре де! Така е! Но все пак кажи ми ти какво си пожела от добрия старец, ти скъпи?

–         Кратко и ясно. Разбира се, че си пожелах Снежанка за компания, но без добрия за децата старец.

–         Хм! -ядосва се милата. – Виж няма защо да се заяждаме преди Коледа. Кажи ми ти какво си мислиш в точно този момент?

–         Дали ще ми пусне или няма да ми пусне… - засмива се мъжът.

–         Кой? – настръхва милата, готова да удуши на мига съпруга си, който се подсмихва отстрани ни лук ял, ни чесън мирисал.

–         Ясно е кой, мила. Това е шефът, който очаквам да ме зарадва с коледен бонус.

–         Пък аз си помислих…! -ръмжи тихо съпругата, докато мисли какво да каже.

–         Какво си помисли, мила?

–         Че, пак се сещаш за младата комшийка отсреща, на която си винаги готов да помогнеш.

–         Е, мисля разбира се. Изглежда толкова самотна, горката. – хили се с очи, съпругът, докато гласът му тихо писука пред милата.

–         А, призна ли си негоднико! – вика изнервена донякъде, милата.

Мъжът ѝ присвива очи и за да не дразни атмосферата с грубия си глас, казва тихичко:

–         Това пък, защо? Просто си мислех, че дядо Коледа може да ѝ изпрати Елф, който да я обича.

–         Нима! И Ти ли ще си тоя, Елф, негоднико?

–         Не. Защо си го мислиш? Нали имам теб, мила. Просто се сетих за самотния комшия дето живее от другата страна на улицата, и идва понякога у нас да иска от теб, сол, захар, малко олио и може би още нещо!?

–         Хайде, хайде, скъпи! Сега ще се и ревнуваме.

–         Ти започна първа, мила.

–         А ти не беше ли, първият, който измисли тази тъпа Мисленка?

–         Добре, де няма да се караме, нито пък ревнуваме. От толкова мислене, мила взех да огладнявам…

–         Сармите са готови, питката с късмети за Бъдни вечер, също, скъпи. Може и да седнем на масата най- после при меда, орехите и червеното вино.

–         А, коледния дух, мила?

–         Утре ще видим на заранта, кой какви ги е надробил, скъпи. За някой Снежанка, за друг може би, златен пръстен…

–         Да, ще видим чие разочарование ще бъде по-голямо. Моето или твоето, мила! Все пак, наздраве с виното, което съм купил за празничната Бъдни вечер.

Да сме живи, здрави, весели и да умеем да се забавляваме. Защото ако го нямаше мисленето, нямаше и да има коледни подаръци, детски усмивки, любовни погледи и разбира се щастливи дядо и баба!

В.Софин 24.12.2023 год.