През прозореца
Всяка вечер
стоя пред прозореца… Ами? Когато не съм на работа, там съм и сутринта.
Наблюдавам. Всъщност правя дисекция на погледи. Някой ме наблюдава отвън. Дали
пък аз да се виждам? Някакво отражение, мое бледо!?
Всъщност, не! Две зелени очи ме зяпат. Сутрин, обед и вечер!
Защо не и през нощта?
Може би, очите, които ме следят постоянно са там и нощес!?
Кой ги знае?
Някой трябва и
да спи. Това съм аз, нощем. Спя. Понякога сънувам. Събуждам се. Забравям да
погледна през прозореца. Може би ме е страх? Не зная още… сигурно не намирам време да го сторя. Всеки ще
каже, че нощта е за спане. Някои пък мислят, особено шефовете, че е за работа.
Колкото повече бачкаш, толкова по- добре за просперитета на фирмата. Е, аз не
съм от тия… Някои като мен намират време и да поспят през нощта. Други очи ме
гледат отвъд стъклото на прозореца. Наблюдават! Зяпат в мен и се чудят. Защо
пропилявам нощта? Толкова задачи, а пък аз спя кротко в леглото и сънувам.
Какво ли?
Може би красив уикенд
с любовница, или на пазар с жената?
Напротив! Идват едни сънища…
Две зелени очи ме зяпат. Сутрин, обед и вечер.
Някои от очите, спят с мен. Моите, може би? Уви! Зелените
очи на Люси! Красавица безспорно…
Любовница!?
Не! Котка, която е намерила убежище в скута ми.
„Ами другите очи, които те следят през прозореца? Със
сигурност го правят и нощем.“
Може би!?
Две зелени очи зяпат в две други, също зелени… Че и в моите
гледат! Искат нещо. Какво ли е то?
Котката със странното име Мустачка, която присъства като
гост редовно на моя прозорец .
Не, не е лична като Люси? Тя е осиновена. Храни се редовно
на прозореца отвън, и е галена от мен. Другото?
Другото е във вашето въображение, читатели и приятели!
Няма теле под вола! Съществува прозорец през, който си
правят среща два чифта красиви, зелени очи!
В. Софин
7.01.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар