През прозореца

 

                                                                              

През прозореца

       Всяка вечер стоя пред прозореца… Ами? Когато не съм на работа, там съм и сутринта. Наблюдавам. Всъщност правя дисекция на погледи. Някой ме наблюдава отвън. Дали пък аз да се виждам? Някакво отражение, мое бледо!?

Всъщност, не! Две зелени очи ме зяпат. Сутрин, обед и вечер! Защо не и през нощта?

Може би, очите, които ме следят постоянно са там и нощес!? Кой ги знае?

      Някой трябва и да спи. Това съм аз, нощем. Спя. Понякога сънувам. Събуждам се. Забравям да погледна през прозореца. Може би ме е страх? Не зная още…  сигурно не намирам време да го сторя. Всеки ще каже, че нощта е за спане. Някои пък мислят, особено шефовете, че е за работа. Колкото повече бачкаш, толкова по- добре за просперитета на фирмата. Е, аз не съм от тия… Някои като мен намират време и да поспят през нощта. Други очи ме гледат отвъд стъклото на прозореца. Наблюдават! Зяпат в мен и се чудят. Защо пропилявам нощта? Толкова задачи, а пък аз спя кротко в леглото и сънувам. Какво ли?

Може би красив  уикенд с любовница, или на пазар с жената?

Напротив! Идват едни сънища…

Две зелени очи ме зяпат. Сутрин, обед и вечер.

Някои от очите, спят с мен. Моите, може би? Уви! Зелените очи на Люси! Красавица безспорно…

Любовница!?

Не! Котка, която е намерила убежище в скута ми.

„Ами другите очи, които те следят през прозореца? Със сигурност го правят и нощем.“

Може би!?

Две зелени очи зяпат в две други, също зелени… Че и в моите гледат! Искат нещо. Какво ли е то?

Котката със странното име Мустачка, която присъства като гост редовно на моя прозорец .

Не, не е лична като Люси? Тя е осиновена. Храни се редовно на прозореца отвън, и е галена от мен. Другото?

Другото е във вашето въображение, читатели и приятели!

Няма теле под вола! Съществува прозорец през, който си правят среща два чифта красиви, зелени очи!

В. Софин  7.01.2024год.