В капана на очите

 

                                                                                         

  В капана на очите

     Изморен сте. След работа вечер, спите. Внезапно се пробуждате. Около вас цари полумрак. Няма никого освен вятърът отвън, който надува бузи и дори говори нещо на комина на къщата. Неизвестно защо се усещате неспокоен. Сам сте в стаята, но въпреки това имате чувство, че някой пробива полумрака с очи и Ви следи.

Затваряте вашите, но пак отнякъде ви наблюдават.

Полека отваряте обзет от паника, очи. Нищо! Полумракът вилнее наоколо и не се дава на светлината.

Щипете се. За момент ви се струва, че още спите. Или пък сънувате? Нямате спомен за това.

Някъде долу в преддверието на първия етаж на къщата внезапно проскърцва врата. Ако не беше вятърът отвън щяхте да си помислите, че някой идва.

Ето и сега го чувате. Усещате стъпки, които изкачват стълбите към втория етаж, където се намирате.

Стига до вратата Ви, която преди да си легнете сте заключили.

 „А, дали…?“

 Минава тревожна мисъл в главата ви.

Усещате как косъмчетата на ръцете ви настръхват. Но този, който е отвън пред вратата, затаява дъх, който изобщо така и не чувате и всичко после се утаява яко дим.

Сякаш някой с магическа пръчка спира тоя, който е тръгнал при Вас на гости.

„А може би не е дошъл с добро…?“

Като нищо е с лоши помисли. Може и да се е подготвил, какво да прави!?

Не знаете. Започвате да гадаете. Ровите мислите в главата си, за решение, но те в паника не изкачат наяве.

„Имате пари за връщане?

Обидили сте някого и сега той идва да ви убие?

Стига до вратата ви и се чуди дали да не почука на нея.“

Тревожни мислите ви не намират изход.

Внезапно ви се иска да е вече сутрин. Слънцето да грее и вашия кошмар да е изпарен. Дори искате вече да сте на работа защитен от погледите на колегите.

Внезапно осъзнавате, че е полунощ. Може би „Колебаещият“ се най-после ще почука на вратата ви и ще иска нещо?

Уви! Когато това не се случва разбирате, че страхът Ви е дошъл на гости. Мислено го молите, направо пъдите да си отива.

Правите опит да се отпуснете. Напрежението изчезва. Вятърът отвън незнайно, къде е отишъл… Не го чувате да говори в комина на къщата. Никоя врата не скърца. Стълбите към етажа ги усещате, празни.

Затваряте очи с мисълта, че трябва да се спи.

Само миг по-късно ги разтваряте широко. Инстинктът на съхранение не ви е напуснал. Усещате се пак следен. Всъщност този някой не е преставал да ви зяпа.

Отвън полумрак. Нощта е безлунна. През завесата на прозореца в стаята където се опитвате да спите не се промъква дори лъч от уличните лампи.

Кой по-дяволите е тук с Вас и ви наблюдава!?

Страхливо протягате една от ръцете си извън завивките. Търсите опипом нощната лампа. Когато я намирате натискате копчето и в стаята ви нахлува благодатната светлина. Животоспасяваща за Вас. Оказва се, че няма никого в стаята ви. Почти никой, ако не броим Страхът, който ви наблюдава нощем докато спите.

Хвърляте поглед наляво. После на дясно право в стената, откъдето ви гледа спокойно, пейзажна картина. Нищо!

Внезапно съзирате едни уплашени очи, които ви наблюдават от огледалото. Това са вашите, очи. Огледалото стои точно пред вашия поглед. Има и друго точно зад гърба ви.

Искахте да сте модерен.

Зад вас и пред вас огледала. Те ви следят с вашия изплашен поглед. Накъдето и да се обърнете се усещате преследван.

Вие, който спите на леглото се намирате в центъра на събитието.

Следен сте. От двете страни на кревата. Няма измъкване.

Минава мисъл, че някой със сигурност е намерил убежище в огледалата. Живее вътре в тях и прескача, когато иска ту в това зад вас ; ту в другото пред вас.

Щом угасите нощната лампа усещате, че сте следен.

Някой ви зяпа през цялото време, когато сте буден.

Пред вас очи, зад вас също.

Намирате се в капан. Капан, който сам сте си устроил.

Огледала и очи, Вашите, които непрекъснато Ви дебнат щом се събудите през нощта.

В. Софин 22.01.2025год.