ВИП - Воайор
Някои
ще се усмихнат и дори ще махнат с ръка пренебрежително. Какво толкова? Всеки е
воайор. Ама тръгнете да снимате и ще разберете истината. Ако ви хванат в
нарушение на личното пространство на обекта, на въжделенията ви може да си
изпатите. Домогването до кадри, които впечатляват не само фотоапарата ви, а и
Вас самият понякога си заслужават дебненето.
Стоите приготвил в смирената вечер не само
очите си за бързо действие, но и „пушката“ с която ще стреляте. Обекта се
показва от време на време, но все нещо ѝ пречи да излезе цяла и наяве. Затова сте
тук, залегнал в храстите, не за друго, а за да си почивате. Не знаете, кога ще
изгрее щастието Ви. Надявате се да я хванете заедно с друг обект, който да ви
донесе слава, а защо не и пари. Разбирате, че не сте единствен в дебненето.
Много пътя, тя е била хващана в неудобно за нея време. Дори предизвикателно
изскочила за да боде очите на наблюдаващия. Да го очарова, а защо не и
разочарова. Ами, ако не си покаже лицето? И не дойдат и те…! Другите, които ще
ѝ правят компания…
Дали ще има любов? Няма как да, няма. Всичко
е любов. Значи и вашите снимки трябва да я излъчват. Нужно е докосване, съвсем
леко, нежно ефирно почти… Докосване, което ще накара очите ви, да се уголемят,
дъха ви да се задържи, а може и въздишка да изпуснете. Лошото е, че ако се
увлечете като нищо може да забравите за „спусъка“. Тук сте не да се
забавлявате. Трябва да снимате. Колкото повече материал приготвите ще е добре.
Но ако имате късмет, а вие навярно имате, защото трета вечер сте тук на брега
до морето. Слушате вълните, които връхлитат плажа. Наблюдавате вторачен тази
вечер, дали тя ще се появи като фея и изплува от морето. Не, тя не умее да
плува! Но пък така се разхожда по вълните. Стъпките и сребърни личат, но само
ако имате очи да ги видите. Погледът Ви обхваща обстановката. А дали и те, „ухажорите“
ще дойдат, ще присъстват? На къпането, на романтичните въздишки издавани от
вълните на морето. Всеки гледа в нея. Но не всеки я вижда. Една такава
прекрасна, просто няма как да не се влюбите в нея. Затова сте тук! И тая вечер
най-после, тя идва. За миг затаявате дъх. Готов сте. Нямате време за губене.
Такъв късмет. И те „ухажорите“ са тук. Какво повече! Готов сте за провокативни
снимки. Леко разголена, но поруменяла … По страните с руж. Така я виждате.
Мигът е с Вас!
Фотосесията, която правите е уникална.
Тъкмо приключвате, когато до вас се чува сърдит мъжки глас, който отеква грубо
в ушите Ви. Те не са свикнали, още не осъзнават, какво става:
–Питах, какво правите тук сред храстите?
Май дебнете спокойствието на някоя влюбена двойка? Не ви ли е срам?
За миг наистина сте засрамен. Не за друго,
а защото са Ви помислили за папарак. Нима!? Все пак сте тук скрит сред храстите
на плажа късно вечерта… Всеки ще се сети. Но не и мъжът, който се опитва да
изтръгне фотоапарата от ръцете Ви.
Най-после устата, вашата се опитва да обясни неловкото положение.
–
Чакайте, малко!
Показвате
снимките. Мъжът, който преди малко е бил наблизо с млада дама може би, за да и
разказва за Луната и звездите, които сте снимали е озадачен. Очакваше нещо
повече от Вас. Вместо да го снимате с дамата, все пак той има чувство на ВИП
звезда, вие сте си губили времето с Луната, нейните стъпки по сребърната пътека
и звездите, които са и се възхищавали.
Вече облекчен мъжът, казва:
–Пък аз си помислих…
–Какво, господине?
–Взех Ви, за воайор!
Такъв сте. Но не
искате да си го признаете. Тук сте да снимате, Луната. Но това, тая вечер. Ами предишната?
Тя помни, тя знае… Фотоапарата Ви, запечатал провокативно същият „ВИП“ герой,
който не подозира, че вече сте успели. Запечатали сте целувките му с дама,
която може и да му е внучка. Може! Не, не сте тук, за да го съдите. Тук сте да
снимате. Или отстреляте каквото падне. Професията Воайор хич не е лесна. Но
Луната и звездите нямаха нищо против действията Ви.
Тия хора!?
Все се мислят за нещо повече. Недосегаеми! Е тук е Воайорът! Стои в храстите,
търпи обидите им, драсканията, шамарите, но дебне… Пък каквото падне все ще е на късмет!
В. Софин
