Ходеща по вълните "Перипетии през погледа на петгодишно момиче"

                                                                                       

Ходеща по вълните

                Ето ни на плажа… Мама, баба, дядо и аз, Софи! Крием се под чадъра на сянка. Дядо като по смел влезе в морето. Изкъпа се и даже ми извади мидичка. Имало там много, но трябвало аз да си реша коя да си харесам. Да ама водата хапе… Мама каза, че било много приятно. Аз не мисля, че е хубаво някой да те хапе по петичките…

И понеже съм инат, това казва и баба, отказвам да се пусна във водата. Дядо измисли ходенето по вода. Грабна ме и ме замъкна сред вълните. Но не ме остави да потъна. Само крачетата ми ходеха отгоре. Дядо каза, че не е виждал още ходещо по вълните момиче.

Ура! Значи аз, ще съм първата!!!

Гледам другите, но никоя и никой, нямаше като мен.

Мама дойде и ме накара да стъпя на пясъчното дъно.

–        Не искам така, мамо! – плача аз. Но мама каза, че трябвало да се науча да ходя и по дъното.

Друго си е да ходиш по вълните, а всеки може да стъпва на дъното. Тогава казвам, на мама, че не искам във водата и излизам на пясъка.

Дядо пък седнал под чадъра скучае до баба.

– Хайде бе, дядо! – моля го аз. – Хайде да ходим по вълните!

Дядо каза, че той не може да ходи по тях, защото щели да го ухапят. Да ама мен не хапят, нали!?

И ето ни отново там в моренцето. Дядо ме е гушнал, държи ме и аз ходя, а не тичам по вълните… Толкова интересно беше. Даже се похвалих на мама и баба. Те само ми се засмяха. Какво ли път разбират те, от ходене по вълни!?

      Питам се само дали, Дея моята нова приятелка може да прави като мен? Виж, ще я питам следобед дали ходи по вълните. Но само ако се сетя. Дея говори повече от мен, а като си играем забравям да я питам нещо. Тя ми каза, че има рожден ден. Помислих, че е днес, но бил отминал, ни каза баба ѝ, с която беше дошла на море.

Най-приятното на обяда и вечерята е, че си играем с Дея. Вярно има и други деца, но виж…! С Дея си е друго.

Дядо, който ме люшкаше на люлката я попита на колко годинки е. Мислех, че е голяма колкото мен. На пет, а тя наскоро навършила четири. А изглежда колкото мен!? Мама каза, че щом не искам да си ям супата скоро няма да порасна. Но нали всички деца порастват, мамо?

„Само послушните!“ Не съм съгласна с мама, но ако искам да играя с Дея, ще трябва да се науча и да ям.

А вие деца слушате ли майките си? Храните ли се самостоятелно и играете ли на криеница с приятелчета?

Ако не сте го сторили до сега. Значи е време… Аз, Софи първо си обичам сладоледа през лятото, защото е студен, но мама настоява за супата дето пари на гърлото…

До скоро мили деца! Ваша Софи и нейната по-малка дружка, Дея!

Това за дружка го измисли дядо. Вместо приятелка каза дружка. Така някога са казвали на децата, с които заедно са играли на криеница. Викали му „ЖМУШКА“.

В. Софин 22.07.2027год.