Неочаквано
Жегата отпи от моята тъга
едва, когато ме стигна нощта,
в която блесна красивата луна,
разкрила ми теб и любовта!
Неочаквано пристигна морето.
Вълните му хладина в краката.
Но лицето ми във горещината
се топи от мисъл на сърцето!
В дъното на моето сърце
позира любимо твоето лице,
което в тишината на нощта
идва в мен с обич във съня!...
В.Софин на Ива 28.07.2025год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар