Виновно е Еврото
Интересен диалог се заформил между двама приятели на кафе:
–Ти мислиш ли?
–Не.
–Трябва да почнеш да мислиш!...
–Вече мисля…
–За какво, ако не е тайна разбира се?
–За това, че си любопитен.
–Моля!?
–Не е нужно да се молиш за това, че аз мисля…
–Мислите!?
–Нали ти ме попита?
–Какво беше…?
–Дали мисля.
–Аха! А мислите ли?
–Не.
–Време е да бъдеш отговорен и да започнеш с мисленето.
–Вече, мисля!
–За какво?
–А, тайна! Но понеже си прекалено любопитен ще ти кажа, че
още си подреждам мислите. Виждат ми се разпилени, нестройни, непригодни за
живота, днешен.
–Че настрой ги, бе! Какво чакаш?
–Да ми се махнеш от главата.
–Това пък защо?
–Защото не мислиш, когато ми задаваш въпроси, приятелю.
–Как разбра?
–Лесно. Никой не задава тъпи въпроси, ако не иска заем. Колко?
–Ами… Щом казваш, а кой съм аз да споря с теб за мислите ти.
Дай една хилядарка! Веднага я връщам при първа възможност.
–Ще я чакам в Евро.
–Моля!?
–Връщането да е в ЕВРО.
–Това пък, защо?
–Защото докато мислиш вече ще сме влезли в новата година и
еврозоната. А там всичко ще се измерва не в лева, а връщане с Евро!
В. Софин 1.08.2025год.