Върховете на сърцето
Върхове в сърцето си изкачвах.
Мечтаех си да съм разбран.
Но нещо все у мен затлачвах,
усещах се от съдбата изигран!
Без гръм, тихо качването почвах.
Но не стигах мечтаното, високо.
Болката в душата, с кръв източвах -
липсвах в мълчаливото ми лого!
В жаждата за върхове оставах.
Нощем смели стъпките сънувах.
Въпреки това понякога успявах…
Върховете на сърцето - качвах!
В. Софин 01.08.2025год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар