Митрополитската църква в Самоков

                                                                                    

Някои неща са история! Хора от град Самоков, които не знаят нищо от историята си за изгубени в него!

В. Софин

Малка туристическа библиотека – автор Христо Георгиев

     Митрополитската църква е национален паметник на българската култура от първостепенно значение. Намира се в югоизточната част на Самоков. Завършена и осветена през 1793год. с името „Успение на св. Богородица“, тя е дело на светогорския майстор резбар Андон, който изпълнил поръчката си в далечните светогорски земи, на брега на Бяло море. Отделните части на иконостаса докарал в Самоков с мулета, за да ги сглоби на място в църквата. Резбата му е ажурна, фигурите се открояват от основата на ореховото дърво. Лъвове, змии, петли, цъфнали клони, гроздове, слънчогледи и рози са вплетени в тази изключителна творба заедно с митичните герои Адам и Ева. Около 1827 год. на преселилия се от Солун в Самоков Атанас Теладуро е поръчано да направи удължение на иконостаса с две странични крила, което той изработва за около три години. Без да се придържа точно към основната част на иконостаса, Атанас Теладуро постига сполучлива хармония, съзвучие и равновесие в тази смайваща със своята култура и пластичност творба. В орнаментиката на иконостаса той прибавя стилизирани слънца, дъбови листа, ружи, както и съвременни човешки фигури. С този иконостас двамата майстори слагат началото на прочутата Самоковска резбарска школа,  която има много ученици и последователи.

  Митрополитската църква е свързана и с упоритите борби на самоковските първенци и учени мъже за духовна свобода и за налагането на българския език. В своите издирвания уредникът на градския музей в града Георги Михайлов е отбелязал, че на 29 октомври 1859 год. по време на служба, в която участват гръцкият владика Дели Матей – ненавиждан и три пъти гонен от самоковци заради разгулния си живот и гешефтарски наклонности, неговият помощник епископ Паисий започнал на гръцки да чете евангелието. Тогава Никола Образописов се провикнал: „Не искаме да четеш на гръцки, а на български!“ Много от богомолците го подкрепили. Настанала суматоха. Владиката с клетви побягнал от църквата и вече не се върнал в Самоков…

   Наред с делото на майсторите резбари Андон и Атанас Теладуро /негово произведение е и иконостасът в Рилския манастир/, с иконите на основоположниците на Самоковската живописна школа Христо Димитров и неговите следовници  - Захари Зограф, Захари Попрадойков, Коста Геров – Антикаров, Никола Образописов, Иван Николов – Иконописец и др. Този храм  е съхранил и спомените за непреходното дело на Неофит Рилски, който бил обикновен клисар тук, учил се, а по-късно създал едно от първите училища по нашите земи.

Малка туристическа библиотека

„Самоков“

Христо Георгиев 1982год.