Кадифени ръкавици

 

                                                                      

                                               Кадифени ръкавици

               Този свят толкова противоречив, толкова цветен...!

Ами?

       Работите. Някой трябва да яде. Това сте, Вие обикновен портиер с толкова много дадени за работа функции, че колегите веднага ви връчват псевдонима : "Многофункционалният".

      Имате права! Вашите са да слушате, изслушвате и взимате решения. Тежко ви, ако са погрешни. Но всеки може да се спъне. Това не значи, че сте роден спънат.

    Администратор Ви обяснява положението. Днес сте за първия работен ден. Слушате и даже се опитвате да се водите записки. Карат ви се или първо предупреждение:

   – Без да записвате, моля! Слушате и запаметявате!

Прибирате тефтера и химикала като си обещавате да направите записки по памет. Лошото е, че вече сте остарял макар и недостатъчно за пенсия-. Всичко едва ли ще запомните, но пък има ли някакво значение.

Лошото е, че после разбирате, че е било от значение.

 Докато се прозявате в отегчение на поста си в кабинката в очакване на клиенти, на които ще вдигнете бариерата внезапно служебния телефон Ви уведомява да се явите на рецепцията на хотела, за инструктаж. Вие мислите, че вече всичко сте видели и разбрали. Не е така. Решенията ги взима администраторското тяло, а вие сте изпълнителят.

   Припкате като зайче, което със скок подскок успява да се добере живо до администратора. Дългите ви уши улавят глас:

– Руши... Ще дойде на почивка при нас дама, която е... Всъщност не Ви интересуват подробностите. Само трябва да знаете, че трябва да я посрещнете с кадифени ръкавици.

– Нямам такива, господин администратор. -мрънкате вие.

– Имате, Руши, имате... Но не го осъзнавате. Работата е там, че такива клиенти трябва да бъдат посрещани любезно и дори ще се наложи да занесете багажа им до стаята, която сме им отпуснали. Или казано накратко, всичко, което прочетете в очите на важния гост трябва да бъде удовлетворено.

  Кимате с глава, че сте разбрали ситуацията. Имате вече точния час, когато ще пристигне гостенката Ви. Чакате, чакате, но не идва. През това време бъбреците ви алармират. И не само. Те заповядват, че не трябва да чакате. Дори и майка ви от гроба да се озове жива пред вас, вие не можете да не откликнете на Природата. Хуквате до тоалетната. За ваш лош късмет през това време мощната кола на гостенката профучава и спира пред входа на хотела.

 Този път скок, подскок не помага. Не тътрите нозе, а направо излитате и се приземявате пред рецепцията без да успеете да отворите вратата на гостенката. Администратора Ви гледа сякаш сте му изяли вечерята. После с леден глас ви заповядва:

– Взимате на госпожицата багажа и на трети етаж в стая 301.

   Докато госпожа или госпожица /вие не знаете това/, попълва адресни данни, вие почти изскубвате от ръцете и силом част от багажа и хуквате към третия етаж. Правите няколко обиколки на стълбите и най –накрая успявате. Решавате да си вземете въздух. Така де и вие сте човек. Пред погледа ви се материализира гостенката. Четете по усмивката и. Май се налага!? Дърпате от ръцете на госпожицата ключа и отваряте вратата на стаята. После се сещате, че сте кавалер и я пропускате напред, а вие грабвате куфарите и ги внасяте вътре.

Госпожицата или госпожата /вие не знаете това/, започва да мига с очите си.Май Ви сигнализира!? Мислите, че тя май иска нещо, но мълчи. Господин администратора ви даде указания, че ако прочетете нещо в очите и, трябва да го удовлетворите.

     Преди два успее да каже нещо госпожата или госпожицата,/ не знаете това/вие заекът пристъпвате към действие. Леко подхождане. И зашеметяващи нежни функции в кревата. За няколко мига забравяте, че сте на работа. Усещате аромата на женския парфюм, който командва вашите действия. Миговете на любов минават бързо. Не очаквахте да има отблъсване от страна на гостенката. Не, нямаше! Но тъкмо и разправяхте с усмивка първия виц, когато служебния телефон продънва заешките Ви, уши. Вдигате без желанието, с което преди малко вдигнахте оръжието на любовта и чувате:

– Къде изчезна бе, Руши? Какво не разбра, че трябваше веднага да слезеш долу на рецепция?

– Ами нали Вие ми казахте, че трябва да удовлетворя желанията в очите на гостенката...

– И какво направихте вие, Руши?

– Ами удовлетворих ги! В момента ме черпят по питие. Бил съм го заслужил.

Администраторът изпада в ярост:

– Веднага, на мига да си домъкнеш задника тука долу! И не ми се оправдавай!

 Извинявате се на гостенката, която обслужихте с кадифените си ръкавици и слизате за наказанието. Нямата право да говорите. Дори ви забраняват да мучите. Затова блеете по лампите над Вас.

     Считате се за невинен. Толкова бяхте усърден. Сторихте и невъзможното да удовлетворите желанията на гостенката, и вместо похвала получихте наказание.

– Ех и това ако е работа - въздъхвате отчаяно. –Тъкмо започна да ми харесва, а Вие ме уволнявате...

     Така премина първият Ви работен ден. До втория не стигнахте, вярно. Но все пак си тръгнахте с високо вдигната глава на изпълнен дълг. И само ако си помислите, малко са хората, които се раздават изцяло. Всеки гледа да се скатае. Вие не го сторихте, но бяхте навлезли в чужда територия. Затова бяхте отстреляни като зайче в скок, подскок!

В. Софин   14.10.2025год.