Зарадван от петицата улучена от тотото, Късметлийски тръгнал
сутринта на работа. Впрегнал здраво крака, в педалите на велосипеда си, се
носел с умерена скорост сред течението на живота, което мощни коли ръмжейки
недоволно правели покрай него. Унесен в
сладки мечти от спечелената петица, той разпределял спечеленото с честен
постоянен труд в мозъка си. Защото все пак, редовното пускане на фиша, изисква
време и търпение. Неочаквано тогава, ненадейно изскочило едно „нахално” такси
което изкарало акъла на Късметлийски с клаксона си. Спирайки внезапно, той
вперил невярващи очи в шофьора, който веднага излязъл от колата си и се
нахвърлил злобно с обидни епитети срещу него:
-Къде си тръгнал, през зимата с това колело бе!? Не виждаш
ли, че пречиш на движението!? Очи имаш ли!?
-Извинявайте, господине, бях се замислил! –отвърнал
сконфузен Късметлийски.
-Ще мислиш у дома си смотаняко! Жена нямаш ли си?
-Имам! –отвърнал просълзен, уплашен Късметлийски и потеглил
предпазливо с колелото си. И понеже вече знаел, че е близо до работното си
място, решил пешком бутайки возилото си да пристигне цял там. На последното
кръстовище, обаче където трябвало да пресече, се получила почти същата
ситуация. Тъкмо стъпил уверено на зебрата, когато внезапно мяукащи, неприятно
спирачки спрели смелият му ход. Излязъл водачът с цигара в уста и се нахвърлил
с обиди срещу Късметлийски:
-Къде си тръгнал да пресичаш, глупако!? Спиш ли? Или си пиян
от снощи? А може би си дрогиран? –изревал ядосано той.
-Добре де! -отвърнал
Късметлийски. –Бях в правото си да мина пръв! Понеже бях стъпил на пешеходната
пътека ...
-Кой ти дава право бе, глупако? Имаш право да стоиш и чакаш!
Когато няма превозно средство, тогава ще преминеш загубеняко! Ясно ли се
изразих тъпако! –продължил изнервен шофьорът с неприятните за ухото на
Късметлийски епитети.
-Съвсем ясно!
-отвърнал по-войнишки нашият нещастен човек, който имал късмета да
спечели петица от тотото. Като че ли всички знаели вече за това и му завиждали.
Или просто населението на страната било изнервено до такава степен, че всеки се
облекчавал крещейки срещу другия. Такива нерадостни мисли преминали в главата
на Късметлийски, който поклащайки глава продумал на глас:
-Накъде отива, тази наша нация!? –едва изрекъл това, когато
погледът му внезапно се спрял на крайпътен бил борд на който пишело: „Напред
към демокрация!”
-Едва ли! –оспорил замислен написаното Късметлийски. –Всички
са недоволни! Все ръмжат един срещу друг! Гледат те на криво, сякаш ти си
виновен за нещастното положение в което са изпаднали! Опитват се да градят
демокрация, но не истинска а фалшива! Знае се, че българина е цар на ментетата.
Какво по-добро от това фалшива удобна демокрация. Е не за всички, а за онези на
които винаги всичко им е малко. А пък аз, уж щастливия, нещастен Късметлийски,
двадесет години пусках тото, и когато наистина най-после за кратко се
почувствах жив и истински щастлив, усетих, че парите не са радостта. Не са
всичко на света! А отношенията, чистите усмивки на хората са това което сгрява
истински сърцето! Но все пак алчните, дали го знаят!? Едва ли! –и с тази
последна мисъл в главата си, нашият герой решил, че ще подари цялата петица, на
хора които наистина имат нужда от помощ. Поне за малко Късметлийски искал да
види истинска човешка радост в очите на нуждаещите се. Това за него все пак,
било най- голямата печалба. Да види истински сълзи на щастие, да се почувства жив от това, че поне за малко
е успял с действията си да направи света по-добро място за живеене. Това е то,
най-добрата, печалба, която само хората с чисти сърца са способни да получат! Да усетят, че не напразно са се родили, създавайки, чудеса с действията си! Все пак
песента на Емил Димитров „Ако си дал!” съвсем не случайно се е родила и то
именно в нашата страна. Да се замислим поне за миг: На къде отива тази наша
нация? Напред към демокрация! Или към поредна излагация сред Европа, която
знайте грешки не прощава!
В.СОФИН
