Неприятната настинка!

Е, все пак доживяхме! Всички хора днес са равни! Днес ни сближава и даже ни прави братя, болестта. Всеки един от нас, хваща през зимата настинка! Или модерно казано, „чичо Грип”, е любопитен и  готов да пипне и стисне в клещите си неподозиращия човек навсякъде, където го срещне. Където и да бягат краката ни, отърване от него няма. Всяка година той използва нови вирусни щамове с цел да тормози нашия нос. Така внезапно, неочаквано пристигна и при мен на работно посещение. Уж бях добре подготвен с взети предварително мерки. Пиех, като смок постоянно чай в свободното си време. Гълтах лукчета и се надявах, че грипът няма да забележи моето тяло. Уви! Една зимна сутрин, бях събуден от болки в гърлото, дори нещастна ми глава пулсираше, сякаш беше чужда. Носът ми, вместо да се държи прилично, отказва да се подчини. Като размръзнал  капчук, капва от време на време навсякъде, където му е угодно. И когато носът ми изморен решил, че трябва да поеме въздух, за почивка, неизвестно откъде му идват свежи сили, които набрал изпуска с мощна кихавица, предизвиквайки по този начин и гърлото. Кашляйки дразнещо и то почва да се оплаква на свой ред, притиснато успешно от”чичо Грип”.  Ръцете ми доскоро топли, внезапно стават неприятно ледени. Мрънкайки от студ, те подвеждат и тялото ми, което почва да трепери, като лист подухван от вятър. И понеже коленете също се бяха сдружили съвместно с цялата моя система, без милост скърцаха в ревматичен шок, като болката не спираше да дълбае капачките с една единствена цел, да ме препъне в снега. Въпреки всичко, „чичо Грип” с мощния си хрип, не успя да сломи съпротивлението на моя ум, който смело се противопостави на тялото, което бе готово да се предаде без битка изтягайки се мързеливо в леглото. Направих топъл чай. Пуснах профилактично в чашата на гости „чичо Гроздан”,  домашна ракия за вътрешна разгрявка и дръпнах веднага една яка глътка. Чак сълзи потекоха от несвикналите на такова мъчение, мои очи.  За момент почувствах, как в мен се разлива измамна топлина. Какво пък толкоз, някакъв мизерен вирус мене да пребори. Как пък не! Всяка година все ни съветват да се имунизираме срещу чичо Грип. Човек доброволно поднася тялото на експеримент, като излага нежната си кожа на неприятното, боцкащо любопитно изследване на нетърпящата възражение спринцовка. Въпреки всичко, понякога вирусът надделява и посъветвани от лекаря взимаме антибиотик. Обаче, вместо изцеление хващаме, неприятна кожна алергия, която щастливо подпомогната от лекарството е решила, че сега е най-подходящия момент да се появи на сцената. Изприщени целите търсим лек за многобройните пъпки, които превзели тялото ни нямат намерение да оставят  на спокойствие нашето душевно равновесие. Накрая като размисли човек стига до заключението да се само излекува. Как! Имунната система на всеки един от нас е така устроена, че ако я поддържаме с подходящи продукти, тя ще вземе правилно решение и ще пребори „чичо Грип”. Човек успешно сгрява измръзналото болно тяло с греяно вино и черен пипер. Таблетката с витамин С, успешно може да се замени с натурално изстискан сок от лимон. Вместо тормозещия ни антибиотик, чесън. Вярно мирише, но помага на имунната система да избере правилният път към изцелението. В течащия без скрупули нос, могат да бъдат поставени чеснови скилидки, които ще попречат на ревливите сополи да капят непрестанно, излагайки килима на опасност. Измръзналите студени крака се цопват в леген с гореща вода в която е разтворена морска сол. След това грижливо повиваме ходилата в чорапи и ги мушкаме на топло под юргана, където ни чака гостоприемно приготвена грейка, която помага успешно на тялото ни да почувства целият комфорт. Взел такива мерки човек, който няма температура успява скоро да се справи с неприятните симптоми на „чичо Грип”. С вещата помощ на освежаващ сън на сутринта вече сме добре. Така и аз ставам от леглото нетърпелив, като поникнал кукуряк. Вече излекуван съм готов отново да поема пътя за работа. Така преборвайки съпротивлението на предалото ме на болестта тяло успях благодарение на ума си да се справя с настинката!

В. СОФИН