събота, 4 януари 2014 г.

За цифровизацията и мъката на нацията!



Бедна българска държава! Ето, че доживяхме да видим с очите си, как ни лъжат отново! За кой пореден път, се опитват да нагласят нещата, тъй че да са удобни за тях. Тези които отстрани дърпат юздите на народа! В удобна посока. След така наречената цифровизация, човек добива чувството, че насила се опитват да ни накарат да гледаме телевизия. Рекламите, които пълнят почти всички предавания и промиват мозъка на нашенеца, до такава степен, че уверен в излъченото, той отива в аптеката, магазина или друго подобно място, дето са способни да изстискат и последната му стотинка. Хранят хората с измами. Не беше ли по-добре за бедните да им се дадат пари на ръка? Всеки да реши сам за себе си, има ли нужда от телевизия или хляб. Съществуват хора, които нямат нито ток, нито пък вода в домовете си. Но понеже правителството знае, че са бедни, ще им осигури устройство за цифровизация. Едничката им цел е успешно да успеят с промиването на мозъци. Или всичко това иска от нас едно, подчинение. Не се подчиняваш на законите на обществото и те изхвърлят от него. Какво е успешна политика? Това е с хитрост да накараш мнозинството да те следва, за наложени от тях насила идеи, които уж са дошли от хората. Все за благото на обществото. Всичко се прави в името на човека. Ето това е, така да се каже социална политика. Да поведеш  мнозинството към една голяма лъжа. Да му обещаеш всичко и после съвсем цинично с чувството на добре изпълнен дълг да заявиш, че въпреки положеното усилие, пари няма. Работа също. Но всеки вече вижда, че и българи вече липсват. Да си ги набавим от чужбина а? Че кои са тези които искат да останат в мизерстваща държава, каквато е нашата. Това са тези, които нямат пари и образование за да продължат нататък към Европа. Защото днес хем сме там, хем никакви ни няма. Слушаме думи като, този ще ни помогне, онзи ще го направи по бързо, а истината, тя горчивата истина се крие другаде. В нашето наречено демократично общество всеки сам се оправя както може за добре. Едни крадат законно, защото умеят да въртят законите в тяхна полза. Други така наречените кокошкари, опасни за обществото не се спират пред нищо. Убиват човек, като въшка която е раздразнила погледа им. Запитайте се за кого е удобно, този начин на управление. Асимилация и подчинение на обществото! Отдавна мозъците, тези които можеха да направят нещо за България изтекоха в чужбина. Обикновено на умните и можещи хора у нас се пречи, защото те искат да създадат добър живот за всички. А такъв е неудобен. Богатият иска да е неимоверно богат. А бедният нима не иска да живее като бял човек в държавата си!? Трябва да се почне отначало! Трудно е. Имаше някаква база преди. Сега повечето предприятия са разрушени. Всичко по ценно е изконсумирано. Повечето стоки са вносни. Българските са малко или почти липсват. Днес единствено у нас, произвеждат нещастни хора, които се лутат в черното ежедневие в което са принудени да живеят. Без работа! Без бъдеще! За това и младите по образовани щом стъпят на краката си се махат от тук. Нима не искат България? Навярно всеки иска да живее в страната в която се е родил, но бягат защото не желаят да бъдат роби. Бедни, които нямат нищо освен работата си която ги изхранва, колкото да не умрат от глад. И все на вересия! Нима това е живот! Все повече се отчуждаваме един от друг! Демокрацията го налага с неимоверни темпове. Малко му трябва на човек за да е щастлив, най вече да не бъде лъган, да бъде честен в отношенията си с други хора и да създава уют в обществото. Да бъде единствено себе си. Да се бори с позитивизъм  в обществото ни за един по добър живот, който всеки един от нас вярвам е заслужил.
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар