Измъчено гласуване

От вълнение цяла нощ не спал. Едва на сутринта пенсионер, най- после решил, че трябва да гласува. Обръснал се. Облякъл последния добре запазен костюм, сякаш отивал на сватба и вече готов, отскочил до близкото училище. Предстояло му да реши, коя партия е най- симпатична, та за нея да даде вот.  Да я направи щастлива. Комисията дала плик и химикал, на дядото и го поканила в кабинката, да отбележи избраният късметлия. Влязъл замислен, погледнал сгънатата интегрална бюлетина и се сащисал. Не могъл да я разгърне цялата. Кабинката малка, бюлетината голяма! Сложил очилата си, като предвидливо ги избърсал с кърпата от джоба. Започнал да чете кандидат партиите, които били готови, още утре  да хванат държавното кормило. Гледал дядото и се чудел, мърморейки на тих глас:

-За кого ли?! За „ГЕРБ”, не излъгаха за пенсиите. За” БСП” ли, също не. За „ДПС”-не. За „АТАКА”, пак не! Ами сега! А другите партии за които, не съм и подозирал, че съществуват в нашата малка страна, как да гласувам за тях! Така, като гледам, никоя не ми хваща окото!

Отвън се натрупала опашка,която започнала да се чуди. Какво се мотае този старец още, та не гласува. Глас изнервен от опашката рекъл:

-Хайде, бе дядо! Какво се туткаш! Не избираш баба! Избираш, кой да те управлява! Толкова ли е сложно?

Показал умислен глава дядото от кабинката и рекъл:

-Чакайте бре хора! Това, да не ви е сирене! Тука, трябва да се помисли. Да се види, към кого, ще се наклонят везните. Защото, после, пак четири години ще ругая. Заслужава си да се помисли!

-Защо, не си мислил в къщи, бе дядо! Телевизор нямаш ли? Радио, не слушаш ли?

-Имам, но ток нямам. Пенсията отива само за лекарства и хляб. Пари за данъци, няма от къде да отделя! –изплакал болката си дядото.

-Я някой да влезне и да му обясни, как се гласува! –настояли от комисията.

Влязъл един господин и рекъл на дядото:

-Избираш, партия и с кръстче я отбелязваш в малкото квадратче! Не е сложно! Разбра ли?

-Разбрах, само едно, че трябва на всички да сложа кръстче! –отвърнал намусен дядото.

-Само на една, бе дядо! Не на всички! Която ти е по- сърце!

-Ами, че те всичките са ми по сърце! Искам, да ги зачеркна един път завинаги! Само избираме, избираме. А те, партиите ни лъжат, та лъжат! Как да избера?

Комисията разбрала,че трудно ще се справи с възникналият проблем. Помолили го да пусне, празна бюлетина, но дядото не се съгласил.

-Не може! -отсякъл той. –Нали, ще бъде невалидна? Пък и кого ще ругая после! Изчакайте един момент! Ей сега ще реша!

Минал час, изминали два. Дядото упорито не напускал кабинката. Нервите на комисията и на многобройната опашка не издържали. Насила го измъкнали. Дали на протестиращият старец, една интегрална бюлетина и го вкарали сам в друга стая. На спокойствие да реши. Миг преди, да изтече срока за гласуване, старият пенсионер се втурнал да гласува.

-Ей, за малко да ви изпусна!- възкликнал той и мушнал бързо плика в изморената от гласуване урна.

-Най- после дядо! Най- после се реши!

-Реших! Зачеркнах най- вероятната коалиция, която навярно ще ни управлява.

-Каква коалиция бе дядо? Нали, трябваше да сложиш кръстче, само на една партия!?

-Е аз сложих на три. Не случайно! Утре, ще мога съвсем спокойно да ги споменавам в молитвите си. Да ги ругая, когато са заслужили!

-Да, но бюлетината е станала невалидна. -казал глас от комисията.

-Невалидна друг път! Само, моята и единствено моята е валидна! Защото без контрол, управляващите забравят, че и ние съществуваме в тази опоскана до голо държава. Ние обикновените хора, които искаме малко от живота. И то е, да ни бъде разрешено да дишаме свободно въздуха, заедно с другите, които се мислят за „Богопомазани”!

Изрекъл  с огорчение, тези думи, дядото и оставил замислената комисия да брои гласовете, на многобройните партии, които чакали с надежда и нетърпение победата. Победата, която щяла да им осигури, почти-сигурното забогатяване, към което се стремели всички!

В. СОФИН