В приятелско семейство по времето на „Социализма”, бащата
бил любител на чашката. Често се прибирал по- късна доба. Една топла, лятна
вечер, съпругата и синът, както обикновено го чакали да се прибере от работа.
Станало доста късно, а главата на семейството, още липсвал. Погледнала
съпругата часовника. Наближавало 11 часа вечерта. Обърнала се тя към сина си и
го помолила:
-Синко иди, до улицата отвън, да погледнеш, дали баща ти,
най- после не е решил, че трябва да се прибере!
Синът послушал майка си. Излязъл на двора. Нямало никой.
Отворил външната порта. Видял изненадан, че баща му бил там. Паднал пред
вратата, дотам били стигнали силите му. Лежи човека и спи най- спокойно, сякаш
е в кревата си. Опитал се синът, да го
събуди. Напразно. Извикал майка си на помощ. С голям зор успели да го вкарат
вътре в къщата. Но предстояло най- трудното. Креватът на таткото се намирал, на
втория етаж. Трябвало съпругата и синът, да напънат мишци и да се справят с
възникналата непосилна задача. От стълба на стълба, най- после с триста зора,
успели да качат бащата до площадката. Решили да направят, кратка почивка, преди
отново да продължат, към стаята, където креватът самотен очаквал пияният татко.
Но уви! Точно в този момент, главата на семейството, неочаквано, в просъница се
размърдал. Стълба по- стълба, търкулнал се долу, чак в приземието. Спогледали
се майката и синът. Прихнали да се смеят.
-Язък ни, за труда! –възкликнала съпругата. Давай синко, пак
да се напънем!
Отново с мъка, успели да качат бащата до горната площадка.
Но този път, предвидливо го задържали, докато си почивали.
-Дали татко, не се е контузил при падането! –споделил
опасенията си сина.
-Едва ли! – отвърнала майка му. –И от втория етаж да падне
пияния, няма да усети нищо. Виж, ако е трезвен човек може и врата си да счупи.
Добре, че нашите стълби, все пак са дървени. Застлани са и с килимче. Така, че
синко не бери грижа!
Събудил се на заранта изтрезнелият татко. Нищо не помнел.
Мисълта му била спряла, точно до портата, където паднал и заспал.
-Нещо ме, наболяват ребрата! –оплакал се той. –Да не сте ме
били?!
-Не бяхме ние! Пияните дървени стълби са виновни! Те успяха,
да ти подложат крак татко! И съвсем нагло, да те спънат! - отговорил на бащата
сина смеейки се.
-Да бе, стълбите! Само как лъжете с майка ти! Отдалече се
познава! –казал бащата, също усмихнат. И добавил:
-Все пак, съм цял! Ще го преживея някак си!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар