Непослушната паница

Една вечер, както обикновено, главата на семейството закъснял. Прибрал се късно от работа, добре почерпен и в добро настроение. Обърнал се за помощ към съпругата си:

-Скъпа, донесъл съм мед за децата. Дай ми една чиния да го сложим. Буркана е пукнат и тече.

-Пак си паднал някъде. Нали виждам, че си пиян. –отвърнала недоволна съпругата.

-Ти дай чиния, не умувай, кой е пиян и кой не! –казал начумерен след думите на жена си съпругът.

Ядосана от своя страна съпругата се троснала:

-Няма чинии, свършиха!

-Така ли!? –ревнал с глас разлютеният, вече съпруг. Отворил шкафа, където стояли подредени чиниите и чакали някой добросъвестен член на семейството да ги извади. Уви, оказал се пияният съпруг. Почнал да вади, една по една чиниите. Трошел порцелана направо на дюшемето и нареждал:

-Това чиния ли е? Чиния! Това също!

Една по- една ужасените порцеланови чинии намалявали. Заслепен от нерви пияният докопал една метална паница. Пак се изрепчил на висок глас:

-Това чиния ли е? Чиния! –и без да погледне, за да види какво държи, я праснал с цялата си сила в дюшемето. Уви, паницата ядосана също, оказала неочаквана съпротива. Отскочила отмъстително от пода, и чукнала пияният съпруг по-челото.

-Ох! –възкликнал  от болка той. –Ще ме убие тази паница! Не ще да се чупи!

-Нали е метална! –осведомила с ехиден глас съпругата, главата на семейството.

-Ти, не умувай повече, а слагай меда в паницата! Иначе, ще счупя и другите порцеланови чинии. Така, като гледам, не са ти останали много! –казал поизмореният от трошенето съпруг.

Най- после съпругата, послушала пияната си половинка и сложила меда в непослушната паница.

Цяла седмица след това изтрезнелият съпруг, носел синина на челото си. Колегите не останали безучастни и го майтапели:

-Жената с тигана, а? –питали го те.

-Не, напих се и паднах!

-Да, знаем! След удар с тиган се пада! –продължили зевзеците в работата да го задяват.

Как да си признае той, че една нищо, никаква паница е успяла да засегне гордостта му. Мъжката гордост! Не се осмелил повече, да носи каквото и да е у дома! Особено, щом се налагало,  да го слага в чиния!                       

В.СОФИН