Особен индивид е човекът. Обича да се хвали. Радва ушите на
приятелите си, за да му завиждат, че има млада любовница. Същевременно е щастлив да се похвали със син от съпругата
си. Същият индивид, който има способността да се перчи с постигнатото в живота,
не харесва пречките, които понякога съвсем нежелани се появяват пред него. Но
грижите, постоянно го ухажват изникнали неусетно и гъделичкат неприятно егото
му. Знае се съседът го ядосва и му пречи, защото паркира автомобила си нарочно
пред гаража му. Съпругата го тормози с постоянни натяквания, че е некадърен и
нищо не иска да свърши в дома им, който разбира се е общ. Тя му пречи, защото
му се струва, вече остаряла. Самият той не забелязва, че е пуснал коремче и
оплешивял от шапката, която стои вечно бодната на побелялата му глава.. Но,
като заможен мъж той си купува любовница, която разбира се пречи на портфейла в
джоба му да е пълен. Ядосват го и данъчните, които все душат, като хрътки и се
мъчат да вземат и последната му стотинка за данък. На работа отива навъсен,
защото колегите му пречат да се чувства силен. Той нещастника е длъжен да върши
по-сложната работа, а премиите
по-тлъстите де, знае се ги взимат мързеливите. Щом реши като бял човек да си почине за
малко, колегите започват да го упрекват мърморейки.”И какво от това” –мисли
Първанчо. „Не може ли да се по-мързелува, когато ме споходят мисли за трудния
живот” Въздъхвайки той, вдъхва отвън свеж въздух, който се оказва също, че му
пречи, защото е пропит с аромата на гума и изгорели газове от забързаните
неизвестно къде преминаващи коли. За капак, група „безмозъчни” според него хора
пушат на воля и вонята на цигарите го блъсва право в ноздрите.Угарките
разхвърляни на тротоара, оставени не загасени, димят свободно, пречейки на
въздуха да поеме дъх. В главата на
Първан минават мисли, че все пак не всичко е загубено. Тупа се в гърдите, че
благодарение на аналитичният си ум е успял да забогатее. Сега обаче, се налага
да дава от придобитите пари на хора, които според него са лентяи и са свикнали
наготово да грабят. В спор с опонент Първан изнервено се перчи и мърмори, че
животът му е вгорчен от неверници, които вместо да го подкрепят за политическа
кауза, готвена от него, за която всички ще вземат някакви пари го подиграват с
насмешка. Пред децата в къщи се репчи, колко е велик татко им. Същевременно
постоянно ги хока, защото му се пъхат в краката и му пречат да работи. Затова
отблъсвайки ги гневно, иска да стоят по-далече от него. В заведение всички,
които приказват по-високо от него му пречат, да преглътне поръчката си,
състояща се от хапване и пийване. Нагли келнерите го тормозят с надписана за
плащане сметка. Но Първан не е вчерашен.
Наказва ги, като ги лишава от полагащата им се лепта, бакшишът. Телефонът му
пречи, защото когато е в почивка, все някой негодник, ще се възползва да
проглуши дремещите му уши с неприятен звън. Вечер телевизорът го ръчка, с
постоянните си безмислени според Първан реклами.Знае той, че те са създадени с
едничка цел, заробване мозъка на всеки дръзнал да мисли по-различно от другите
хора. Затова, когато изпадне някаква сгода, Първан не се колебае, перчи се с
постигнатото. Прави го с цел да неутрализира пречките, които постоянно тровят
живота му. Стресът доволен гъделичка петите му, които постояно са изпотени от
страх. Страх, че всичко придобито, ще му бъде отнето. Толкова много пречки има
в живота, че човек трудно може да се перчи с постигнатото.
На пътя, пречат катаджиите, които винаги се заяждат с Първан,
искайки му пари за глоба.И то за нарушение което не е нужно да се коментира и
което правят всички уважаващи себе си шофьори.В МОЛА виждайки новите по-високи
цени, Първан се чуди на търговците за тяхната постоянна жажда за пари и пречките
които създават за джоба на всеки уважаващ себе си човек.
-Ех! –въздъхнал той. –Ако нямаше кой да пречи на размаха ми,
до какви висини бих стигнал! Явно животът е устроен така! Едва преодолея една
пречка, хоп появи се друга, която почва да човърка нервите ми, сякаш със
свредел. Бойлерът изгорял! Трябва нов да се купува, с нова по скъпа цена.
Пералната и тя сдала багажа. Дрънка
отвсякъде и моли за майстор!
Всичко решава да се
троши именно, когато човек иска да си почине поне за малко. Уви, няма надежда!
Пречката стои зад ъгъла и дебне. Дебне да хване поредният наивник дръзнал да си
помисли, че има с какво да се похвали и поперчи за да му завиждат приятелите. Същевременно
Първан знаел, че стресът от пречките в живота му ще го докарат рано или късно
до инфаркт. Да се перчиш не е лошо, но да те съвпътстват постоянно ядове,
изглежда, че си роден карък на този свят. Колкото и да се мъчим да избягаме от
пречките, животът просто взима своето усмихвайки ни се подигравателно. Трябва
да умеем да се радваме, дори и на най малките си успехи. Все пак, те са си наши
и никой не ще ни ги отнеме.
Макар, пречките да ръчкат нервите ни, все пак животът е
красив по-своему и интересен именно
заради битката за мястото под слънцето на всеки един от нас хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар