яви и
Децата, мога да ги разбера. Играе им се. Радват се на снега.
С упорит труд и с вещата помощ на част от родителите си, те направиха снежен
човек. Украсиха Снежко, както си му е редът. Нос от морков, въглени за очи и
уста. Даже, някой жалостиво, даде стара жилетка с копчета, явно мислейки, че отвън е студено. Не
забравиха да боднат и метла отстрани на Снежко. Когато снежният човек, беше
вече готов, неочаквано бе станало обяд. Децата с нежелание се прибраха,
подтиквани от успокояващите гласове на майките, които не търпяха възражение.
Отвън остана да прави компания на Снежко, само кучето Панчо. Куцукайки с
патравия си крак, болен от рождение, любопитен той припна към него с усмивка,
приближи се и го помириса. Явно това, което подуши му хареса, защото вдигна
безцеремонно крак и маркира, обекта за свой. Тъкмо се оглеждаше да види, дали
някой е забелязал това, когато близо до него, премина кола. Зарязвайки Снежко,
Панчо, хукна лаейки, по преминаващото возило, което явно бе нарушило
територията, която считаше за своя. Недоволен, че не успя да маркира и колата,
той подгони едно преминаващо куче, което имаше наглостта да се зададе в този
момент близо до него. Снежко остана сам, с пожълтяла си дреха. Децата
наобядвали се, отново излязоха да играят. Едно от тях видя, жълтото петно на
снежния човек и се обърна към майка си с думите:
-Мамо, мамо гледай
Снежко се е подмокрил!
То беше убедено, че точно това, наистина е станало. Децата
решиха да помогнат на снежния човек, като успешно смениха долната му част с
нова, направена отново с труд и търпение. Уви! Всичко бе напразно! На другия
ден, Снежко отново беше успял, неизвестно как да се подмокри. Впечатлени
децата, не знаеха какво да мислят.
-Явно е настинал! – каза едно от тях
и мислеше наистина така.
Застанал отстрани, насмешливо ги наблюдаваше,
нашия весел приятел, кучето Панчо. С нетърпение, той чакаше децата да се
махнат, за да предяви отново претенции към Снежко, който явно харесваше и на
него. Все пак, снежния човек, бе имал наглостта да се появи именно на
територията му, затова всичко наоколо, дори и децата Панчо считаше за свои.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар