Обувките!

От сръчен майстор обущар се родили две изпипани с мерак обувки. Направени за клиент, специална поръчка, те си приличали досущ като близнаци. Разликата била, че едната лява теглела наляво, а другата дясна бягала надясно. Собственикът на обувките останал извънредно доволен от направата им. Едва обути, те прилепнали на краката му като втора кожа.. Никога не се разделял с тях. Навсякъде ги водел: на работа, разходка, на любовни срещи.
Един и същи път обувките извървели, но едната се износила по-бързо от другата. Скъсала се! Занесъл стопанинът обувката на ремонт. Позакърпил обущарят, слепил каквото може, всичко дал от себе си, но казал, че и остава малко живот:
-Трябва, приятелю, да си купиш нови обувки! Тези вече не стават. Ако изкараш още месец, два с тях добре. Същевременно мога да ти взема мярка за нови - посъветвал обущарят клиента.
-Но това ми бяха любимите, късметлийските обувки - проплакал човекът - накъде без тях!
-Виж какво, прав си, много добре те разбирам - рекъл обущарят. -Нищо, че обувките са предмети и те като хората, раждат се, създадени от майстор, и умират износени, болни като остареят. Интересното при тях е, че те тръгват заедно по пътя, рамо до рамо, извървяват го и стигат до края. По-здравата на вид оцелява, но това е временно. Щом загуби другаря си, тя бива безмилостно изхвърлена.То и при нас, хората, кажи речи е същото. Един от нас, като изгуби половинката си, другаря до себе си, не може да просъществува дълго. Защото ако двамата са се обичали силно,  нямат друг изход, освен смъртта. Отива си и другият, на вид здрав, от този грешен свят, неразбран от околните, които никога не са познали тръпката на всепоглъщащата, единствена, неповторима, изгаряща любов. Все пак споменът за това, което си преживял с обувките, къде си ходил и какво си правил, ще остане жив у теб, приятелю. Запомни едно, всичко на този свят е преходно. Едни се раждат за живот, други в този момент си отиват, но тъй е устроен животът. Нищо не е вечно...
Разбрал истината за живота загубилият късметлийските обувки, усмихнал се през сълзи и поръчал нови. Все пак краката не трябва да остават самотни. Нужна им е  втора здрава кожа, за да преодоляват  препятствията  на пътя. Защото просто казано, животът продължава, трябва да се извърви докрай!

В.СОФИН