Следващият, моля!

                                                                     

        Хубаво нещо са мечтите... Понякога са недостижими, но ако човек се напъне, може и да падне звезда от небето и за него.

Киркор отдавна мечтаеше за интервю като големите... Ония дето всеки познава поне от телевизора. Знаеше, дори подозираше, че мечтата му е отдавна умряла още преди да цъфне и завърже плод, но след като видя обявата в местен вестник, който приканваше безработни на интервю за работа, не издържа и се приготви. Светлините на прожекторите го очакваха с нетърпение. Нямаше защо, да се противопоставя на съдбата. И така:

   Нашият герой Киркор, мъж на около четиридесет години, леко оплешивял, мачкаше смутено каскета в ръцете си, сякаш искаше да изстиска от него вдъхновение. Застанал пред кабинета чакаше притеснен повикването. И то не закъсня. Ушите му истински, чувствителни сензори, уловиха безстрашно във въздуха заповедните думи от кабинета  на провеждащия интервюто, началник:

-Следващият, моля!

Киркор почти уплашено надниква вътре и чува:

-Какво се мотаете! Нямам цял ден за да се занимавам с вас... Влизайте и си кажете името.

Намерил в себе си нужния кураж Киркор, който все още мачкаше с усилие потен каскета си се вмъква и поздравява:

-Добър ден, господине!

-Добър ден! Името ви!

-Личното, бащиното или фамилното, господине?

-И трите!

-Киркор Гарабедов Вутев!

-Моля?! Вие подигравате ли се?

-Не. Ето вижте! –протяга към провеждащия интервюто, лична карта за проверка, Киркор.

-Хм! Добре. На колко години сте?

-Ами да видим... Това не го ли пише в личната ми карта?!

-Вие не знаете годините си?! А може би и кога сте роден?

-Моля ви се! Преди седмица навърших четиридесет лазарника...

-Хм! Умеете ли да изслушвате?

-Жените? Да, разбира се... Стига да не искат от мен прекалено много...

-Моля?

-Пари! За пари става дума, нали?

-Не, Киркоре... Става дума за вашата работа. Все пак кажете ми! Комуникативен ли сте?

-Моля?

-Умеете ли да работите в екип?

-Ако ми дадете, разбира се...

-Моля?!

-За дрехи става дума, нали?

-Не за колегите ви...

-И какво за тях?

-Можете ли да работите заедно като си помагате при нужда?

-А бе! Мога! Ама те да не са малки деца, че да им помагам?!

-Хм! Имате ли книжка?

-Да. Ето погледнете малка, но много ценна за мен. Съдържа басните на Лафонтен... –отговоря смело Киркор и дори намира сили да се усмихне, докато слуша поредното неразбрано:

-Моля?

-Казах, басните на Лафонтен... – чуди се и Киркор.

-Аз ви питах за шофьорска книжка...

-Имам, но не я нося в себе си.

-Защо? Пеш ли пристигнахте дотук?

-Не с трамвая. Все пак, когато съм на интервю, а то не е всеки ден, се усещам прекалено нервен за да шофирам!...

-Хм! Женен ли сте?

-Може би!...

-Какво означава това?

-Че сте, прекалено любопитен, господине.

-Но това е във връзка с вашата работа...

-Ами тогава съм женен.

-А, имате ли деца?

-А, вие?

-Тука аз задавам въпросите, а вие само отговаряте! –загубва търпение, провеждащия интервюто.

-Да не би, това да е пак във връзка с бъдещата ми работа? –задава въпрос без компромис в действията си, Киркор. Това изкарва из нерви изпитващият:

-Ето пак! Нали ви казах...

Киркор го прекъсва:

-Да. Да, чух добре. Тук вие задавате въпросите, аз отговарям. И това, е да кажем... имам май две... Тогава?

-Хм! Имате или нямате деца?

-Имам едно, ама жената не знае за него... –откровеничи, Киркор.

-Моля?!

-С една комшийка, господине... Нали знаете как стават понякога работите? Човек отива за чаша захар и се сдобива с отроче...

Търпението на изпитващия леко се разклаща. Изнервен донякъде, възкликва:

-Добре, де!... Не съм ви искал тука да ми разправяте за семейните си проблеми...

-Но, нали вие попитахте?! –учудва се, Киркор.

-Хм! Отговаряйте на въпросите ми само с „да“ или „не“. Ясен ли съм?

-Да!

-Пушите ли?

-Зависи, кой черпи?!

-Това, да ли трябва да означава?!

-Да, понякога!

-Хм! Избухвате ли?

-Не съм гърмял скоро...

-Дали сте нервен, ви питах?!

-А, не прекалено спокоен съм. Но само докато не дръпна две ракии у кръчмата. Тогава ставам скандалджия...

-Хм! Май става излишен следващият ми въпрос, но все пак... Пиете ли?

-Каните ли ме или проверявате, господине?!

-Хм! Само „да“ или „не“, предупредих ви... –изгубва нерви изпитващия, но това не пречи на Киркор да отговори:

-Да! Но все пак всичко зависи от пиенето, алкохолните градуси, количеството...

-Млък!!!

-Да! Извинете, но ми е много напрегнато. Не всеки ден, се явявам на интервю. –обяснява невъзмутим положението, Киркор.

-Хм! Готов ли сте да работите извънредно, ако това се наложи понякога?

-Зависи... Пардон, господине... Може би да, ако ми платите двойно....

-Или нищо! –кипи вътрешно изпитващият и чува  дразнещият го вече киркоров глас, който се изпъчва, възмутен:

-Ама как така?!

-Не случайно ви питах, дали сте женен и имате ли деца... На фирмата и трябва човек, комуникативен, който да дава всичко от себе си... Ако се трудите, Киркор, ще получите, ако не, мястото ви просто не е тук!... Струва ми се, че не издържахте проверката...

-Проверка?!

-Интервюто за работа. –обяснява изпитващия на Киркор, който не губи настроение и казва с усмивка:

-Аз господине... Ще ме извините все пак!... Не съм дошъл да питам за работа, защото все пак такава имам... Дойдох за интервюто! За прожекторите, светлините и звездите... –унесе се Киркор, което ядоса изпитващият и той гракна немощно като гарван на когото са взели с хитрост, сиренцето:

-Вън!!!

Невъзмутим Киркор, намачкал с успех каскета си, го нахлупва и бързо с доволна усмивка се изнизва през вратата.

След глътка студена вода и малко водка за успокоение задаващият без компромис въпроси, намира сили да каже вече научената наизуст, реплика:

-Хм! Следващият, моля!

В.Софин  

-