Като се замислим и се почешем
там дето не ни сърби, стигаме до извода, че работата не е болка за умиране… Ако
тя се сети, ще ни изчака да изтрезнеем, и когато това стане факт, може и да я
почнем отнякъде!...
----------
Не искам денят ми, колкото и напрегнат да е, да избяга изцяло изпълнен с
работа!...
Колкото и да работим,
работа не само ще остане след нас, но и ще има и за следващите поколения, които
ще ни проклинат, че сме били мързеливи…
Докато целеше работата
със снайпер, тя стоеше примряла от страх. Щом отмести мушката, тя избяга при
друг…
Не му се искаше да работи… Плачеше му се!
Все пак успя да се вреди на протестите. Направи го, заради тръпката, че ще го
бият. Парите не го интересуваха, защото беше се родил мазохист.
Обичаше работата си… Кълнеше се в нея. Но
и тя като последната любовница на която забрави да даде рушвет му изневери със
съкращение, което не очакваше!
Знаеше! Подозираше! Но
нямаше и представа за мащабите с които се беше разпространило мнението, че
по-добре да съкратиш някого на работа, отколкото да се мъчиш да му осигуриш
заплата.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар