Първа и последна гара

 

        Някъде там неизвестно къде, съществува разпределителна гара. Едни забързано пристигат, устремени към началото на деня. Други все още не осъзнали, къде се намират /място, което им се вижда познато/, не бързат да си заминат в края на прекалено късата нощ за тях.

     Пристигнаха едновременно на гара разпределителна… Семейство. Той, току що роден. Те родителите му, тръгнали на последното пътуване в края на нощта.

    Току що проплакалото пеленаче, ококорило очички на гарата, не можеше да проумее ставащото. Родителката му умря от силен кръвоизлив за да му даде шанс за живот. Баща му, лекарят извършил неуспешно интервенцията по раждането, беше прекалено влюбен в майката. Нервите му не издържаха и той се простреля смъртоносно със законно притежаван пистолет.

       В началото на утрото, разтревожени съседи изпаднаха в паника, когато откриха мъртвите му родители. А той стъпил вече, на гарата живот не спираше да плаче… Може би осъзнаваше, че разпределителната е място, където ще види за последно родителите си?! Може би?! Никой не знаеше това… Животът единствено знаеше нещо за вечната любов, която другите хора не познали я, не я разбираха… А всичко беше ясно. Едната половина не може без другата. А как би могло наполовина отрязана да остане жива. Невъзможно е…!

    Разпределителна гара. Той пристигна с любопитство към света. Те, неговите родители си заминаха завинаги, неспособни да се преборят с неутолимата жажда за любов… За нея казват, че идва веднъж, а отиде ли си, няма смисъл да се продължава напред.

     Щеше да я продължи той, невръстното пеленаче за да завърши кръга. Там някъде още неродена го чакаше съдбата. Неговият живот! Неговата първа, изпепеляваща любов… И неговата, до болка позната, разпределителна гара, която прибираше пътници. Пътници за началото на деня и такива, които си отиваха в последната част на прекалено… прекалено, късата нощ…!

В.Софин