Бедните ми уши, не бяха свикнали ластици да ги притесняват.
Жалко за устата ми, ограничена с маска днес и липсва старата свобода на прозяване...
Чувствителният ми нос не усеща вече миризмите. Не е това, което си мислите! Коронавирус?
Не! Маска контролираща положението при приказване, дишане и усещане на аромат.
Очите ми хванаха печал с наложените предпазни очила за вируси...
Няколко деца се опитаха да си играят в коридорите на огромна сграда. не им се получи, защото маските по лицата им не разрешиха свободното дишане при гоненица.
Дистанцията не знаеше, че трябва да бъде спазвана. Все пак двама влюбени не устояха на двата метра разстояние по между им и се нахвърлиха взаимно на купената любеница, която ги примами да хапват заедно по един резен и да се плюят със семките от нея.
Наложената силом дистанция пострада. Не беше в състояние да спре поривите на любовта.
Коронавирусът не знаеше защо живее, докато човекът още не беше проумял защо е било необходимо да се създаде изкуствен такъв заради пари, които убиват чувствата.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар