Когато животът не течеше
и спряла бе реката,
в мен скитникът личеше -
пътувах сам сред светлината…
Когато любовта не спеше
и тихо пееха щурчета,
в мен пламъкът гореше –
вървях изгарян от клишета…
Когато споменът не беше
и бях без никнали мустаци,
в мен детството личеше –
търсех в мечтите, знаци!...
В. Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар