Когато изкачвах върховете
и стъпките ми твърди бяха,
усещах да се смеят цветовете
на пътеката над която бдяха!...
Когато слизах в долините
и стъпките ми меки бяха,
чувах как с усърдие реките
да текат с любов не спряха!...
Когато стигах там в полята -
изморени стъпките ми бяха…
Усещах аромата на цветята.
Те с любов над всеки, бдяха!...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар