В
планина Лозен на връх Орлов взор
Ако искате да се
докоснете до красиви гледки и усетите полъха на времето, което вече го няма, то
това е вашият маршрут.
В тоя септемврийски
ден желанието и нетърпението на Пежакът на сина ми Боян ни довеждат до прашна
пътека към връх Половрак в Лозен планина. Намираме се над село Лозен, Софийска
община.
Малки раници,
задължително вода в горещината и букова гора за начало. И едва влезли погледите
ни се спират от няколко табели от шперплат обработени с пирограф.
Четем:
„Ако минеш през гората
и поседнеш на тревата
ти ще чуеш как прелива
песен волна и щастлива
Петя Дубарова
„Планината е нашето второ училище“ -Иновативно 81 СУ –„Виктор
Юго“ шести Г клас.
И на другата табела пише същото, но добавено:
„Тук не сме на гости. И в гората сме у дома. Не оставяйте
боклуци!
След тия прочетени от нас думи следваме пътеката нагоре и
все по напред към връх Половрк – 1186м. н. в.
Скоро стигаме до по широк път който ни отвежда до чешма с
надпис „Гаркиня“. Направена през 1985год от майстор Владимир Андреев. Студена
вода излиза през чучур от недрата на планината и буките над нея. Спираме за
момент ожаднели, но без да правим почивка. Пътят не е толкова стръмен, че лесно
да ни откаже. Напротив серпентините, които прави водят до маршрути, които ще
опознаем с Боян в Лозен Планина. И ето пред нас виждаме табела, от която
узнаваме, че се движим по алея на Георги Бенковски. След нея е манастирът „Свети
Спас“, Пещерата, мемориалният парк и връх Половрак -1186м.н.в.
Няколко думи написани
на друга табела ни дават поглед за историята на село Лозен и намиращите се
наблизо исторически свидетелства оставени за будните поколения:
/ Село Лозен наречено от Стоян Чилингиров „едно от
най-хубавите села в софийската околност“ е разположено между магистрала „Тракия“
околовръстен път на София и Лозенската планина. Първите заселници по тези земи
са одриси и огости, които според редица
стенописи и стари книги, запазени по черквите са били християни. Едно от
неоспоримите доказателства за съществуването на селището от времето на Втората
българска държава е манастир „Свети Спас“, който е на 45 минути от селото./
И наистина едва след
600 метра от табелата стигаме при манастира, където сме посрещнати… всъщност
вляво погледите ни улавят голяма градина с вече зрели домати, а пред нас, две
кучета. Няма страшно. И двете спят в прахта пазещи входа към манастира, който виждаме
гостоприемно отворен.
И тук историята:
/Манастирът „Свети Спас“ е най-източната обител от
възникналия през тринайсети век около София манастирски комплекс Мала Света
гора. Плячкосан от османците през 1382 год. манастирът е възстановен през
седемнайсети век, като приютява училище и калиграфска школа. Отново опожарен
през 1737 год., манастирът запустява. През 1821 год. е издигнат отново върху
старите си основи. Тогава е изградена и сега съществуващата църква –
еднокорабна, едноапсидна сграда с три купола върху високи осемстенни барабани.
През 1847 год. храмът е изписан със средствата на игумена на манастира отец
Кирияк от Враца. Изографисването продължава през 1869 год. от Никола
Образописов и учениците от Самоковската школа Христаки Захариев и Димитър
Христов. До традиционните евангелски сцени стоят образите на Кирил и Методий,
Княз Борис, Иван Рилски, Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Нови
Софийски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски, Света Петка и Св. Неделя.
Интерес представляват ктиторският портрет на игумен Кирияк и иконата на
сръбския княз Владимир Дуклянски, женен за Косара – дъщеря на цар Самуил.
Манастирът е средище
на националноосвободителното движение. В него е отсядал Васил Левски. До 1900 год.
Лозенската обител „Свети Спас“е мъжки манастир, след това се преобразува в девически. /
Слез запознаването с историята се озоваваме вътре в двора.
Спретнат чиста, подреден двор, цветя и любезни домакини, които ни поздравяват. Поздравяваме
ги и ние.
Но жегата не чака. Тя пълзи по гърбовете ни и не ни дава
глътка спокойствие. Тръгваме отново нагоре по вече по тесен път. Следваме го
донякъде. Решаваме да вземем прекия за връх Половрак -1186 м. н. в.
Минаваме покрай една беседка и дъбова гора. Под едно дърво
две девойки дошли явно на пикник, обядват. Поздравяваме и вече сме близо… Право
нагоре през малка пътека, която ни отвежда на върха. Вече там пред нас се вихри
невероятно красива гледка. Зад нас освен село Лозен, виждаме почти изцяло
софийското поле разпростряло се с бялата си сградна паяжина, необятна за взора
почти.
А пред нас в далечината в погледите ни се промъкват водите
на язовир Искър.
/Половрак – 1186 м. н. в. се намира на сто метра от
мемориалния парк. От тук виждаме град София, Стара планина, Витоша, Плана,
Рила, язовир Искър, село Долни Пасарел и село Лозен. Върхът е конусовиден и
скалист. Името му е дадено от древните траки и означава „Орлов взор“. Близо до
върха се намира пещерата на отшелниците. /
След снимки за покоряване или изкачването на Половрак се
отправяме по дългия маршрут. Вече сме в „Мемориалния парк“
Ето го и историческото предание за него:
На 50 минути пеша по-екопътеката към село Пасарел намираме „Мемориалът на
неизвестния четник от хвърковатата чета на Г. Бенковски. В горите на Половрак
се е крил бунтовник от четата на Бенковски. Живял е в малка пещера под върха, а
овчарите са му носели храна и дрехи. След предателство той е заловен и убит. След
освобождението на гроба му е издигнат паметник
и оформен малък парк.
И наистина виждаме паметника. На са написани думи от няколко
страни. Прочитаме отпред на него:
„На неизвестния въстаник от хвъркатата чета на Георги
Бенковски убит на това място за свободата ни през 1876год.; отляво -За спомен
поставили семействата Никола Ив. Карабелов и Салчочерневи; Георги и Димитър Кросневи
от София Подуене 1923 год. 30 април. Вдясно на паметника почти нечетливо: „Вместо
кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани“.
Взимаме си сбогом с
върха и спомена за неизвестния четник погребан на това място.
На връщане
минаваме през местност наречена алеята на поп Груйо и после пак покрай
девическия манастир „Свети Спас“. На чешмата срещаме погледите на две момичета
и кученце, което се закача с нас. Поздравяваме се. Пълним „манерки“, не. Шишета
със студена букова вода от чешмата „Гаркиня“. Освежаваме се. Не така стоят
нещата с растенията в гората. Пълно безводие. Няма капка вода по деретата.
Навсякъде прах, която влиза дори в очите. Но това става благодарение на
младежи, които минават с мотори покрай нас. Все пак успяваме да се доберем
оцелели до Пежака. Вътре страшна жега. Климатикът обаче работи. Скоро зад нас
остава обраслата с буки и дъбове, Лозен планина. Минаваме през село Лозен и сме
в София, откъдето… ами намираме пътя за вкъщи.
Оставаме завинаги в
сърце си спомена за гледките от връх Половрак, манастира „Свети Спас“ и разбира
се мемориала на неизвестния четник от хвъркатата чета на Г. Бенковски.
В.Софин 5.09.2025год.
