МИШЕНАТА

 

                                                                              

МИШЕНАТА

                    Бяха му платили предварително половината сума. Но тия, които го наеха искаха представянето му да е успешно.

Затова беше тук на брега край морето. Налагаше се да изучи навиците на „Жертвата“. Знаеше, че МИШЕНАТА няма да му избяга. Човек знае две и двеста, но Господ разполага! Винаги съществуваха рискове. Затова мъжът беше тук няколко дена преди шоуто да се състои.

    Забеляза я. Млада жена излязла покрай морето на разходка рано сутринта. Пречка!

Нямаше как да рискува и да измъкне от чантата прибора, който пазеше грижливо. Нямаше да го извади, да обере спусъка и направи първия си опит. Когато младата жена отмина вече беше станало късно за каквото и да е. Прекалено късно за действие от негова страна.

            МИШЕНАТА беше избягала. Ако това се случеше и в деня на шоуто щеше да загуби парите, които наемателите му бяха обещали.

Но имаше още три дни до събитието. Трябваше да успее. Три изгрева му се струваха достатъчни за да избере позиция, прецени ситуацията и да се включи в шоуто.

  Знаеше със сигурност, че МИШЕНАТА ще дойде. Няма как да му избяга.

Знаеше, че е професионалист. Не бяха го избрали случайно. Проучиха делата му и ги оцениха с най-висок рейтинг. До сега мъжът нямаше провал. Беше точен, мълчалив, акуратен. Предстоеше му да покаже пак най-доброто от себе си. Един, единствен изстрел… Мерник точен и непоколебим. Без трепване, мигване, а само лек спусък. След натискането му, мъжът знаеше, че е успял да уцели в десетката поредната си МИШЕНА.

    Затова на следващата утрин предвидливо се беше скрил зад една пясъчна дюна в близост до морето. Младата жена, която вчера попречи на действията му се появи пак. Точно на секундата сякаш знаеше, че и той обичаше нещата да се случват на мига. Хубавото за него беше, че тоя път жената не го виждаше за разлика от него. Загледа се в привлекателната ѝ грациозна, походка. Стройно, хубавичка и с неустоим чар. Може би трябваше вчера да я заприказва. Но нямаше право да се разсейва. Дългът или обещанието дадено на наемателите го зовеше. Тук беше да наблюдава МИШЕНАТА. Да изучава и преценява навиците ѝ. Реакциите, които можеха да възникнат по-време на предстоящото шоу.

Докато се опитваше да се съсредоточи и нагласи правилно обектива си… МИШЕНАТА избяга. Миг невнимателност от негова страна и нищо.

Мъжът плю ядосана, а само морето, което въпреки шума си имаше уши навсякъде:

–        Язък за пропуснатия шанс!

Все пак м предстояха още две изпитания. Две утрини, в които се налагаше да кибичи край морето и да дебне движенията на „Жертвата“. После на първи, когато щеше да се състои шоуто сякаш направен от здрави корабни въжета без нерви и с точен мерник парите щяха да бъдат само негови. Независимо другите стрелци. Независимо, колко от тях бяха наети и кои просто пробваха късмета си.

   Денят премина скучно. Поседя на плажа. Погледа хората, които се къпят. Изкъпа се и той. Трябваше на другата заран пак да дебне целта край морето. Да направи поредната си репетиция. Нямаше време за колебания. Не биваше да изпуска шанса си. Надяваше се мисията да се окаже успешна. Подготви инструмента за действие. Дори изчисти с чиста кърпичка окуляра му.

 За негово разочарование жертвата обаче не се появи. Всъщност мъжът дебнеше зад дюната, но не я видя. Прекалено много облаци, дори мъгла беше успяла да захапе брега.

–        Изпуснах я! – ядоса се мъжът, но в близост до него изведнъж изплува от мрака момичето, което пак беше дошло за сутрешна разходка край морето.

Налагаше му се да импровизира. Следващата утрин нямаше да може да дебне жертвата. Имаше ангажимент в близък град до тоя, в който трябваше да изпълни поръчката си. Всъщност друга поръчка, която беше обещал преди месец. Все пак беше известен с честното си отношение към клиентите. Пък и мисията му беше в близък град.

    Взе нужните инструменти за целта запали двигателят на колата си и отскочи. Свърши точно за час. Бързо и експедитивно. Без да се мотае продължително. Взе сумата в ръка, усмихна се на наемателят и като стисна ръката му за довиждане се върна в крайморския град.

Докато пиеше следобедното си кафе обмисли евентуалните пропуски, които по време на репетициите неволно беше направил.

После доволен от себе си изпи чаша уиски с лед. Послуша класическа музика, вечеря и заспа почти веднага след като се изкъпа за да не губи време на сутринта.

   Мъжът се събуди в четири и половина на заранта. Погледна джиесема си. Да, първи.

Скочи грабна чантата с прибора и веднага се отправи към брега край морето. Зае позиция. Приготви „пушкалото си“, всъщност апарат за снимане и хвърли поглед навътре в морето. От там очакваше да се появи „жертвата“. Около него вече се събираха хора. Толкова много мъжът не беше виждал да се разхождат рано сутринта край брега на морето.

        И когато Слънцето се появи на първи юли, всички присъстващи насочиха приборите си с прицелване. Всички „стреляха“ по Мишената, но само мъжът успя да ѝ направи най-хубавите снимки. Снимки, за които беше взел капаро.

Във фокуса на прицелването му беше влязла и неизвестната млада жена, която всяка сутрин беше виждал на това място. И тя снимаше естествено. Всички погледи бяха в Мишената! Само ако знаеше Слънцето едва ли би изскочило над морето. Но то следваше природни закони и нямаше как да откаже на деня да дойде. Особено в тоя ден на първи юли Джулай Морнинг! В тоя ден, когато влюбени си даваха обещания за цял живот и рокът се разливаше по брега край морето.

Шоуто трябваше да продължи!!! До следващата, а и до по следващите години…

В.Софин 12.09.2025год.