Довиждане лято
– Не, не
искам! Не искам лятото да свършва! -каза мама, пък аз се учудих:
–
Че лятото може ли да свърши, мамо?
–
Всяко лято си отива за да дойде другото, Софи.
-обясни ми мама.
Попитах я кога ще дойде пак и
кой, тате ли ще го докара с колата?
Мама се усмихна само тя си знаеше защо, и ми каза:
–
Щом дойде есента, а след нея зимата… после ще ни
зарадва пролетта, а веднага след нея ще ни се усмихне лятото.
–
Че защо ще ни се смее лятото, мамо?
–
Не, тогава ще дойде.
–
Не е ли много късно? Аз си искам сега и веднага,
лятото!
За по убедително тропнах с краче
пред мама, но това не и направи впечатление. Тя ми каза, че ще имам много неща
да науча докато разбера всичко. Че какво му е за разбиране! Лятото ще дойде ама
чак догодина.
И се започна. Мама
ме изпрати на детска градина. Не, че съм против нея, но ми се искаше още да съм
при баба Кате и дядо Ники. Там има зайчета и гълъбчета за които аз се грижа.
При това всеки ден им давам храна.
Но учението било
по-важно каза мама и ме изпрати при децата в детската градина.
Госпожата ни посрещна
с усмивка и ни даде да оцветяваме животинки. Аз си оцветих едно пате в жълто…
Но не трябвало него, а двете кончета до патенцето. Такова било условието. Че аз
си искам, патенцето, а не можело… Дори, когато се оплаках на мама, тя ми каза,
че трябвало да слушам. А мен, защо не ме слушат, когато им казах, че ще си
оцветя патенцето!?
Не можело. Мама
каза, че трябва да се науча на правила.
Да се похваля.
Знам да броя вече до десет, а другите деца само до пет. На цветни картинки ни
дават да видим три кончета и две патета. Трябва само да съединим точките и да
разберем колко общо са животинките.
При дядо Ники и
баба Кате, броя зайчета, гълъбчета, пиленца и… май станаха много!? Но със
сигурност ще разбера. И когато ги преброя, да знаете деца ще Ви кажа. Така де,
и Вие да се научите да броите. То ако беше толкова лесно и Пипи Дългото Чорапче
щеше да знае колко са…
А като се замисля толкова много неща ме вълнуват. Искам
отговори, но не винаги ги получавам. Защо листата на дърветата пожълтяват? И
кой ги къса, та сутрин са толкова много в двора на детската градина? Защо на
водата, която пада от небето ѝ викат, дъжд? Мама все ми обяснява, но аз много
не слушам. А Вие деца слушате ли в детската градина, когато госпожата казва,
кое какво е…?
Да Ви кажа честничко! Вече съм уморена от толкова въпроси,
на които нямам отговори. Когато отида на гости на дядо Васко ще го питам него. А
и баба Мариана, даже…
От сега подозирам, че няма да знаят всичко. Със сигурност
дядо не знае, защо луната свети нощем, а не през деня. Всяко дете обаче знае,
че през деня грее слънцето и не е нужно да свети Луната.
А вие деца, знаете ли…? Е аз не зная, но със сигурност ще
разбера… Най-важното е да слушам… Че аз не слушам ли с ушите си? Трябвало с тях
да слушам на какво ме учи госпожата в детската градина…
Оставам завинаги Ваша любопитна и мъничко непослушна Софи,
която не иска лятото да свършва!
Софи на море
Някой май беше на море!?
Софини, мънички крачета боси….!
Мама каза, че било добре -
тате знаел сред вълните да ги носи!
Но и дядо май, беше на море!
Там сред пясъка на брега играх.
Баба казваше, че било добре!
Но аз знам с дядо във вълните, бях!
В. Софин 11.09.2025 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар