Докосване до Италия
НАЧАЛОТО
За да се вкусят нещата от живота,
да се вдъхнат ароматите на близки и далечни страни, не са нужни
много подготовки. Освен лична карта, международен паспорт и
най-важното пари, друго не трябва. Може би организирането от фирми,
които се занимават с екскурзионното ни летуване, също не са
за пренебрегване.
Затова и ние с моята благоверна, благодарение на „България Травъл“
вече сме на път. С нас се оказват и наши приятели, едно наистина мило семейство, което също търси
като нас, приключението...
Маршрутът непознат, но до болка ясен... От
София, до Загреб, Хърватия, а от там стъпка на ботуша. Италия! Или по точно
казано, Венеция през октомври, Флоренция, Рим и Ватикана.
За целта станали рано в
събота, благодарение на колата на сина ми стигаме навреме в София
близо до Руски паметник. Скоро пристигат там и Ваня, Габи, Даниела и Христо.
Милото семейство. Те се оказват от хората, които създават усмихнато настроение
в цялата ни група пътешественици. Там до „Руски паметник“ ни среща любезната
усмивка на екскурзоводът на име Здравко. Той не само ни помага за багажа но и за
настаняването в автобуса.
Събрани от цялата страна нетърпеливи всички
ние, екскурзиантите чувстваме осезателно тръпката
на приключението, което е готово да се развихри пред погледите ни.
Тръгваме!
Едва поели по пътищата на страната, Здравко нашият водач, нашият усмихнат
гид ни обяснява:
-Добре дошли на екскурзията избрана от нашата фирма. Днес ще минем през три
граници, ще пропътуваме осемстотин километра и вечерта, някъде към осем вечерта
ще бъдем В Загреб Хърватия.... Ще спираме през три часа за почивка...
И най-важното, което ще споделя с вас е, че ще пътуваме
с корабче, с влакче, с метрото в Рим и разбира се... с фуникуляр.
Учудени от последната дума очакваме от екскурзовода разяснение,
което не закъснява да бъде пуснато с усмивка:
-Какво?! Не знаете, какво е фуникуляр?! Това е асансьор, който ни
качва на високо за да видим всички гледки, които са долу пред нас...
Ще се наложи да събирам от вас пари за билети... Не ме гледайте така
учудено! Обичам вашите пари! –усмихва се Здравко и дообяснява:
-Пари за билети в Метрото в Рим! За влакчето във Флоренция! И
за фуникулярът, естествено...
И така, ако няма въпроси може да поемем към тръпката на приключението!
Скоро стигаме границата със Сърбия, където нашият гид
събира личните ни карти за проверка от митничарите.
Минаваме почти метър. Все пак не толкова бързо колкото ни се
иска, защото тъкмо тогава се сменят по между си, контролните органи. Някои от
тях идват на работа с чаша димящо кафе в ръката.
Опитна митничарка следи погледите ни и гледа за разлики в личните ни
карти. Не намира такива и ни отпраща с усмивка.
Вече сме откъм Сръбска страна, където отново събират нашите
документи току що върнати от предишния щателен преглед. Минаваме! Преди да
поемем по магистралата спираме на първата бензиностанция, където под напора на
напрежението събрало се във всеки от нас, посещаваме тоалетния възел.
Хубаво! Облекчение има, но не и от страна на кранчетата, които се
задействат със сензори от движението на
ръцете. Лесно! На пръв поглед... След като плясвам шамар на първото пред мен,
то включи топлия въздух за изсушаване на ръцете. Тях пък така и не бях успял да топна още с вода... Нейсе! Намери се човек, от групата ни, който радушно ми пуска водата.
И после...
Вече сме на път. След три часа спираме на друга бензиностанция за
освежаване, цигара и закуска. След трийсет минути изминали като
миг потегляме към столицата на Сърбия, Белград.
Там в движение Здравко ни обяснява, кое какво е и коя е реката, която
минава от там. От думите му разбираме, за стадион „Цръвена звезда“, река Сава,
крепостта Кале мегдан и много други неща, които все пак не е лесно да се
запомнят бързо.
След ново три часово изтощаващо "плаване"
по магистралата стигаме да нова почивка. Най-после се намираме на
границата с Хърватия. Отново поставени на изпитание, приготвяме безропотно
личните си карти за проверка.
Излизаме от автобуса под строй. Влизаме в сградата наблизо. Някои от нашите
остават отвън сякаш само да чуят:
-Стесни се! Стесни се!
Посрещаме с усмивка заповедта и много скоро всички сме вътре в
сградата. При това не само стеснени, но и притеснени, виждайки отсреща
почти разкостена кола с турска регистрация. Е ние излизаме късметлии.
Не за това, че именно тук за наше учудване срещаме и наш български представител
на границата, а затова, че документите ни са в ред.
Притъмнява. Залезът над пътя е прекрасен. Близо сме до столицата Загреб на
Хърватия.
През нея минава река Сава. Градът се
намира на 104 мутра над морско равнище, до планинския масив Медведница.
Макар и стигнали там по тъмно
нашият водач Здравко, не ни остава да се мръщим безучастно. Води ни из града за
да видим поне центъра. Местните забележителности, на които
хвърляме поглед ни впечатляват: Загребската катедрала, „Възнесение
Богородично“с внушителните размери -дължина 77 метра,
широчина 46,20. Северната кула е висока 105 метра, южната 104.; Катедралата се
намира в списъка на стоте най-красиви паметници на културата. Пред нея приятно
изглеждащ фонтан ни приканва за неизбежни снимки.
Минаваме през площад „Йосип Йелачич“, където китарен звън смущава нощното
спокойствие на Загреб. Тук, стара легенда, ни разказва за владетеля на града
бан Йелачич, който след силна жажда, наредил на момиче на име Манда да донесе
студена вода от езерото "Мандушевац" и да му я даде с думите „Загреби, Мандо!“.
Днес на това място се издига конната статуя на бан Йелачич, а също и езерцето с
фонтана Мандушевац. Затова и площадът носи именно неговото име. Газовите фенери,
които видяхме там, се палят ръчно вечер и са нещо уникално за град Загреб.
Някои от тях са украсени с цветя, поставени
в саксии. Няма как да се устои на тяхната светлина идваща сякаш от
разказвани с любов приказки от миналото на града.
В тази страна се налага да броим
куни... Това е местната парична единица на Хърватия. За нея научаваме, че по
времето на Римската империя в провинциите Горна и Долна Панония, данъците са
събирани от високо ценените тогава кожи на белки. Оттам хърватската дума за
данък „marturina“ произлиза от латинската дума „martus“/на хърватски куна/. Тя ни трябва за местната
забележителност, фуникулярът. Той свързва долния нов с горния стар град, където
сякаш времето е спряло. Разстоянието, движението на фуникуляра е, едва шейсет и
шест метра. Това не ни пречи да се изкачим на него за да видим града, който ни
посрещна там, с бляскавите си вечерни светлини. На горната станция, където
слизаме се намира кулата Лотршчак, която е останала от някогашните укрепления на града.
Погледите ни не остават безучастни и за църквата „Свети Марк“. Спираме и
пред другата наблизо Свети Свети „Кирил и Методий“, която показва, че трябва да
се гордеем с нашата българска азбука, впечатлила цяла Европа с „Кирилицата“.
Хвърляме очи и към музея на Разбитите сърца, който е сравнително
нов за времето си -2010 година. В него може да се видят събрани вещи на
влюбени, които в края на краищата са се разделили след разпадането на връзката
им.
Толкова много впечатления, видени за кратко от нашата група, трудно се
помнят, но частица от град Загреб все пак остава завинаги в душата на всеки от
нас.
Тръгваме към автобуса и
към хотела си. След няколко минутно пътуване, стигаме до хотел, където бързаме
да се регистрираме заедно с багажа в ръцете си. Уви, скоро разбираме грешката си. Оказва
се, че това не е нашето тихо пристанище, където ни очаква заслужена почивка
след дългото осемстотин километрово препятствие по пътя. Товарим се отново на
автобуса и най-после сме на мястото показано от нашия водач, Здравко.
Изморени
от емоции, намираме почивката си във „Вила Мали Рай“. Първият ден от
екскурзията вече си е отишъл завинаги... Въпреки това във всеки от нас е
останало по нещо в сърцето... Газовите фенери, фуникулярът, който има смелостта
да ни качи и повози; катедралата „Възнесение Богородично, която впечатлява с осветената си бляскава плът, хилядите
пътешественици спрели поглед на нея; Интересната сграда на църквата „Свети Марк“;
Каменната порта, едновременно храм и улица и много други неща.
Събраните моменти на снимки от
фотоапаратите, остават завинаги запечатани и съхранени във времето и душите на
всеки от групата ни, осъществила това необикновено приключение...
А на другия ден...
В.Софин
