Перде или Завеса?!

                                                                         

            Имало едно време... И днес го има!

ПЕРДЕ! Някакво, не значително, безцветно Перде, което служело като прикритие на Прозорец хвърлящ поглед към двора на разкошна цветна градина.

Птиците, които кацали наблизо по дърветата до къщата се подигравали с него. Закачали се с думите:

-Ей ти там! Как ти беше името? А да! Не ни подсещай! Разбрахме от погледа ти, че ти си едно, ама много голямо... Перде!

-Здравей Перденце!...

  Веднага след задявката, птиците чуруликали помежду си със смях и отлитали безгрижно към други градини за да  разкажат  за видяното на други.

Доскоро щастливо, Пердето се замислило, угрижено:

„Аз ли съм виновно, че съм се родило, създадено толкова безцветно. Поне да ме бяха украсили с цвят. Станах за посмешище на някакви си пъстроцветни птици... Пусти късмет! Ако се бях родило Завеса, друга песен щяха да чуруликат!...

 Тогава наистина, щях да съм с особени привилегии. В театъра, операта и дори в цирка... Когато ме вдигат за представление, щяха да звучат аплодисменти. А веднага след това на края, заслужени ръкопляскания щяха да ме карат да се изчервявам от радост... Вместо това съм подложено на стрес и само обиди присмехулни, звучат в дантелените ми уши!...“

Тежко му било на Перденцето, но нямало право на избор.

А ние имаме ли такъв?

„Имаме“ –ще кажат особено упоритите и ще хукнат да търсят своята Завеса в чужбина.

Нима щастието не е в родния дом, Перденце на Прозорец?! Нима от него не се открива прекрасна гледка към градината в двора?

За съжаление не всеки от нас е имал щастието да се роди Завеса и да се радва на заслужени аплодисменти от други хора.

Така е! Но всеки има сърце. Дори едно обикновено безцветно Перде, което днес почти никой не забелязва. Или ако го видят да се усмихна подухвано от вятъра на нещо лично, ще се намери някой да възкликне с подигравка:

-Вижте го това...!  Ама погледнете го! И ако това не е Перде при това голямо... Аз пък съм, Завеса, която е доволна от ръкоплясканията в живота!...

Пренебрежителното поглед, убива живота на хора, които искат малко от него! Слънчев смях, хляб и малко отношение... Малко, но ОТНОШЕНИЕ!

В.Софин