В началото или към края на годината?!

                                                      

       ГОДИНАТА!!!

При всеки от нас, си стои годината и го чака!... Раждането, смъртта и безсмъртието...

Всеки знае годината в която се е родил. Но повече от това едва ли знае...

Как ще живее, как ще общува с други хора, как ще обича и мрази... това годините пред него единствено и само те знаят, нещичко по въпроса...

Приятели, родители...  дойдоха, по беседвахме и после си отидоха завинаги...

Всеки в неговата си година!... 

„Това...“- мислеше си той. „Това е моята година!“

Мислеше и правеше планове за едно по-добро бъдеще. Правеше... Но не знаеше като всички други какво го чака. Затова събираше пари. Кроеше планове. Дори си позволи да се впусне в извънбрачна връзка.

Хубаво! Но как да знае той, че нещата ще се случат така лошо за него?!

Да но, Годината знаеше...

Знаеше гадината, но мълчеше. Пък и какво да стори?! Дори и да предупреди човека тръгнал рано по зелената последна пътека, той едва ли щеше да повярва...

Всеки от нас се мисли за безсмъртен. Дори е убеден, че годината му изобщо ще го забрави и няма да дойде в близкото бъдеще.

Всяко пътуване има начало и край. Също като годините ни. Препускат вихрено напред и в един определен момент времето избира, къде да спре за някого от нас.

Съществува и неконтролируемо спиране. Но само за пътник без билет!...

Този, който е с документ, ако е късметлия прескача в следващата година. Отново прави планове, пак се вълнува от пари, влюбване и разлюбване... И ако успее да не падне при устремното препускане на годината, може и да се усмихне в новата!...

Дали подозираме за ставащото?!  Едва ли...

Никой не знае къде ще се спъне и дали ще намери сили да се изправи и продължи напред. Никой!

Само годината, която затаила дъх очаква да ни приюти, завинаги в обятията си.

Тя знае, кога е първа, а и последна за всеки от нас.

      Годината се отпусна. Успя да хване в капана си доста хора, които останаха в нейния влак на сладки приказки завинаги...

Новата, се готвеше да посрещне следващите пътници определени само и единствено за нея.

Кой, кога и как щеше да се качи, определяше и определя, времето. То създава и спомените. Спомените за годините в които сме губили по частица от нас. Приятел, родител, любим, любима... Всеки остава в неговата си година откъдето няма как да има, връщане!

В.Софин