Необикновената красота на лятната нощ!

Не бих казал, че съм почитател на нощта. Никак даже! Но, оказва се, че и тя има своето необикновено очарование.  При ясно небе вечер, блясват безброй звезди.  Всяко тръпнещо  сърце, отворено за любов търси лично щастие и се наслаждава на гледката, която омагьосва погледа. Внезапно падаща звезда осветява за последен път небосвода, преди да изгасне и се скрие завинаги. Хора мечтаещи за лично щастие, мълчаливо си пожелават, сбъдване на всяка докоснала мисълта им мечта. А щом изгрее и бледата луна, и хвърли призрачна светлина по-земята, става наистина загадъчно и неповторимо. Влюбени двойки използват красотата на нощта за да разкрият чувствата си по-особен романтичен начин. Разменяйки нежни целувки, те се наслаждават на чудесната топла лятна вечер, която щедро природата им е отредила.  Кавалерът настроен романтично, символично смъква от небето всяка  ярка звезда и показвайки я на избраната от него дама се кълне в любов. Дори луната приканва за свидетел, която облещена следи всяко тяхно действие с въздишка, спомняйки си, че и тя някога е била млада. На фона на тази красива картина има и друга. Наистина много тъмна и безчувствена. Хора с користни цели,използват красивата нощ, също като диви зверове, за да ловуват. Изпълзели от тъмните скрити дупки, те застрашават живота на обикновения човек, който закъснял да се прибере навреме у дома си е подложен на издевателства от тяхна страна. Дори понякога се стига до неизбежното, неразумно убийство. Но това е друга тема. Нарисувана е с черни краски, на нея не бих искал да се спирам. Едва паднала нощта, безброй лампи, включват светлини, опитвайки се да направят ден. Уви слънцето е скрило мощния си прожектор. Отплувало е забързано на запад, за да огрее и други места по-земята. Там с нетърпение са чакали нощта да си отиде. Да пристигне задъхан новия ден, който ще донесе за някого щастие, за друг със сигурност огорчение. Все пак, тъй е устроен живота на земята! Ето, че нощта със златните неонови светлинки, мигащи по-магазини, ресторанти, сгради, показва причудливи, измамно изящни реклами. Разноцветните им очи, привличат хиляди човешки погледи. Отстрани до села и градове, тъмни гори, са окъпани също от призрачната светлина на светещи лампи. Те показват интересни, загадъчни сенки, които приличат на странни животни.Оприличени сякаш страшилища, изникнали внезапно сред гората, успяват да изплашат преминаващ човек оттам.   В небето обсипано от звезди,внезапно е нарушена тишината. Проблясват мигащи червени светлинки,  показват маршрута на преминаващ наблизо забързан самолет, който вече изморен от дългото си плаване над земята се опитва да кацне на отреденото му пристанище –летището! И за да бъде пълна картината в тъмната нощ се носят многобройни звуци, които очароват, а понякога дори и плашат хората. Приспивно пеят щурци! Любовно крякат жаби! Чува се смях, музика. Неизменният шум на закъснели коли, бързащи да се приберат за дрямка в гаражите си, също смущават тишината. На този фон понякога, ушите неволно улавят нечий плач. Чува се и близка семейна кавга. Всичко това смущава красотата на нощта. Тя е създадена за любовни чувства, а не за разправа по-между ни. Уви човешките страсти, понякога надделяват над разума и хората вършат ужасни неща. Ето, че звездите и луната изморени от нощната  работа, да разхвърлят странни светлини  по-задрямалото тяло на земята, започват неусетно да избледняват.Запъхтяно от бързане слънцето усмихнато показва веселото си лице. Денят започва! Нощта изморена се оттегля в покоите си на заслужена почивка, направила и невъзможното за да събере няколко влюбени души заедно. Щом настъпи, отново вечерта, тя пак ще блесне с цялата загадъчност и красота, придавайки на света особен чар, от свежи невиждани до сега от човешките очи –сенки!

В.Софин