РАДО фасула!

От малък закърмен с боб чорба бай Радо, не пропускал седмицата без да кусне от любимата си благинка. Лошото било после, когато съвсем логично коремът му се подувал и бил принуден,  постоянно да  изпуска неприятни невидими облачета от миризлив газ, който достигал по-някога в чувствителните ноздри на жена му. Тя използвала често епитети срещу бай Радо като: „Животно не се ли нахрани? Ще ме умориш гад такава!” Но на нашия приятел изобщо не му пукало от обидите, даже ги приемал като комплимент. Преди да поеме за годишния празник на Рила планина, изкачвайки връх Мусала, той успял здравата да се натъпче с боб, гарниран с любимите му люти чушки. Така добре похапнал, според него щял да има сила да пребори трудностите по-пътя и да се справи успешно с всяка изникнала ситуация. Като никога, обаче тази година просто имало прекалено много ентусиасти, които също като бай Радо били решили да изморят крака в изкачването на най-високия връх на Балканите Мусала.  Тясната камениста пътека, която се виела устремно нагоре, покрай красиви езера, била заета почти изцяло и в двете посоки от бързащи планинари, които с усмивка не пропускали да се поздравят с „Добър ден”. Денят наистина бил хубав. Разкошно топло слънце сипело лъчи още рано от сутринта. Бай Радо също бързал от своя страна да качва върха. Но и стомахът му също бързал да се облекчи. Стискал той, мъчил се, но не издържал. От зор целият се изпотил. Едва изчакал да мине покрай него една млада туристка и вече съвсем невъздържано успял да пусне миризливото си „гълъбче”. После сякаш,като че  нищо не било станало се обадил усмихнато:

-Ту не те е срам! Пръдла! –обидил той девойчето без да се замисли.

-Не е вярно! –опитала тя да се оправдае. –Вие бяхте!

-Кой аз! Да не се казвам бай Радо фасула, ако съм аз!

-Че кой друг! –не отстъпила от позицията си младото момиче и понеже била вече посрамена, се изчервила.

-А ето, че пуснахме и боята! –не останал длъжен бай Радо и подкачил отново момичето. –Значи отричаш?

Но едва отронил тези думи, когато мощна коремна атака решила спора. Не издържал Радо фасула и отново пуснал на свобода фасуленото „Гълъбче”.

-Е видя ли сега, кой е пръдльото! –веднага девойчето нападнало нашия любител на боба.

-Може да съм аз сега, но преди беше ти! – не останал длъжен бай Радо и се усмихнал злорадо. Унесени в спор двамата съвсем забравили за другите туристи на пътеката, които чакали мълчаливо да завърши спора, за да могат да продължат пътя си. Един от тях, все пак не издържал и решил да се обади:

-Извинете ме за нахалството, че прекъсвам такъв задушевен разговор, но бихте ли ми казали, дали от тук случайно не минава пътя за Бургас!?

Озърнал се бай Радо видял напористия турист и отвърнал:

-Не приятелю, направо от тук си за Каспичан!

-Това сигурно ли е? –попитал вече леко изнервен туриста.

-Сигурно така, като тази млада дама, която си позволи да развали свежия Рилски въздух! Но все пак, хайде да вървим, че път ни чака! –казал бай Радо и най-после се отместил от задръстената пътека, правейки път на нетърпеливия Бургазлия, който явно доста бързал да се прибере у дома. Все пак Бургас е далече. Младата дама също бързо се окопитила, плюла пред бай Радо и се изсулила надолу по-каменистата пътека. От тогава насетне бай Радо взел да се въздържа от похапване на боб. Особено когато му се налагало да ходи някъде между хора. Но случката която станала в планината, внезапно изскочила от скривалището си с помощта на човек, който се оказал свидетел и познавал много добре нашия човек. От тогава вместо да му казват,  Радо фасула, получил нов прякор, а именно гърмящия  Боб Радо!

В.СОФИН